А после всичко се случи с невероятна бързина. Бандитите пребледняха, очите им гледаха ужасено. Вниманието им беше приковано от Рейвън, който ги връхлетя с главоломна бързина. Те стреляха няколко пъти, но в бързината не бяха успели да се прицелят добре. Рейвън се хвърли върху мъжа с пушката и оръжието падна на земята и се хлъзна няколко метра по-нататък. Само за секунда погледът на Рейвън срещна този на Езра и двамата се разбраха без думи. Планинецът осъзна, че той рискува живота си заради неговия. В последвалото раздвижване другият бандит изтърва кесията с парите, Езра я грабна и го удари силно в челюстта. Първият бандит се изправи и удари силно Рейвън под брадичката. В отговор Рейвън го удари толкова силно в устата, че предната част на дрехите се опръска с кръв. Рейвън знаеше, че борбата трябва да приключи бързо, затова, когато бандитът замахна към него, блокира удара му с лявата си ръка, а с дясната хвана брадичката му, завъртя го и го просна на земята. Той се опита да се изправи, но Рейвън го ритна в стомаха, мъжът се претърколи и се удари в един камък, който строши челюстта му. Лицето на бандита в долната част се изкриви странно на една страна. Той не мръдна повече. Остана да лежи на земята, а гърдите му се повдигаха и спускаха бързо.
Рейвън се огледа и видя, че другият бандит е повалил Езра по гръб. Преди да успее да мигне, бандитът извади от джоба си дълъг нож и замахна към гърлото на Езра. Той едва успя да избегне удара, като се претърколи на една страна и сграбчи ръката на мъжа. Без да се замисли, Рейвън грабна захвърления пистолет, прицели се в гърдите на бандита и натисна спусъка. Изстрелът отекна над планината, а по лицето на мъжа се изписа изненада. После той изпусна ножа и се строполи на земята до Езра. Рейвън едва имаше време да осмисли какво стана, когато другият бандит се надигна и извади ножа си от ботуша. Той изръмжа като ранена мечка, наведе глава и се спусна напред с ръка, вдигната високо за удар. Отново инстинктивно, Рейвън дръпна за втори път спусъка, мъжът направи крачка назад и падна на земята.
Когато и последното ехо от изстрела заглъхна, той хвърли оръжието на земята. Известно време не чуваше нищо, освен тежкото биене на сърцето си. Във въздуха все още се усещаше миризмата на барут, но странна тишина и спокойствие се бяха спуснали над планината. Чуваше се само цвиленето на конете, които се намираха няколко метра по-нататък.
От джоба на единия бандит беше изпаднал златен ръчен часовник. Рейвън се приближи, вдигна го и видя, че е неговият. И разбра, че това са същите мъже, които бяха нападнали и него преди половин година. Наведе се, за да разгледа дрехите на мъжа, и чу стъпки по замръзналата земя. Вдигна поглед и видя Езра, застанал над него. На лицето му беше изписана изненада.
— Т-ти ги уби — заекна той, объркан. — Уби ги и двамата.
Рейвън не каза нищо. Отиде до другия бандит и на неговата ръка видя пръстена си. Прибра го в джоба си. Все още беше разтърсен от насилието и от бързината, с която се бяха развили действията. Изпитваше и тъга, ако трябваше да бъде честен. Неговата работа беше да спасява човешкия живот, не да го погубва. Езра го последва като голямо дете и повтори:
— Уби ги и двамата. — С крайчеца на окото си погледна към другия мъж. — Стреля бързо като светкавица.
Рейвън вдигна поглед и видя, въпреки слабата светлина на деня, че огромният мъжага е развълнуван по странен начин от стрелбата. Гледа го известно време, после поднови работата си.