Целия ден на Коледа тя и Езра бяха говорили за него. После брат й се беше заел с работата си, а след това беше отишъл да посети най-близките си приятели. Като поговори с останалите планинци, мнението му за Рейвън се промени, но беше прекалено горд да отиде в града и да поговори с него.
Надеждата сега възкръсна у нея. Тя пусна ръката му и се обърна с лице към него. С огромно облекчение видя, че той е напрегнат. Забеляза няколко нови бръчици и разбра, че и той се е мъчил през последните няколко дни.
— И Езра наистина се ръкува с теб? — попита тя с треперещ глас. Все още не можеше да повярва на случилото се.
Той отметна назад един кичур от косата й, паднал на лицето й.
— Да, наистина го направи. И вярвам, че беше искрен, когато каза, че иска да сложим край на враждата.
Мисти изпита обич към брат си.
— Да, планинецът остава длъжник до гроб на онзи, който му спаси живота. — Тя се усмихна, без дори да го съзнава. Отиде до огнището, кръстоса ръце и загледа високите пламъци, като мислеше за това, как този обрат на съдбата беше накарал брат й да придобие повече мъдрост.
Каква ли буря се беше разразила в душата му, когато беше разбрал, че спасителят му е Девънпорт и на него трябва да засвидетелства благодарността си. Може би вече беше разбрал, че да си мъж, означава не само да осигуряваш храната и да пазиш семейната чест, но да бъдеш способен и на великодушни чувства. Рейвън застана зад нея и нежно я взе в прегръдките си.
— Нещата между вас двамата добре ли тръгнаха? Искам да кажа…
Тя се завъртя и забеляза въпроса, таящ се в очите му.
— Предполагам, че между брата и сестрата съществува обич, която не може да бъде разрушена по никакъв начин. Него го заболя много, когато застанах между вас, но ден след ден и дори час след час настроението му се променяше. Той не каза нито дума за това. Трудно му е да говори за такива неща, но вярвам, че ми е простил. Виждам го в очите му. — Тя се усмихна и си спомни колко много пъти, когато бяха деца, беше предугаждала действията на Езра. — Познавам го толкова добре, че мога да чета мислите му. — Сведе поглед надолу. — З-защо се върна? — заекна тя и се почувства глупаво, но трябваше да зададе този въпрос.
Той повдигна нежно лицето й нагоре, към своето. Пламъкът в очите му я накара да потрепери.
— Нима можех да остана далеко от теб? — попита я той. — Уорън и аз разговаряхме в чакалнята на гарата. Всъщност говорех аз, а той слушаше. — Очите им се срещнаха. Той погали нежно бузата й. — Не можех да замина, без преди това да те видя.
Тя отново изпадна в лошо настроение, защото той не й каза, че я обича. Беше намерил сили да дойде да я види, преди да замине. Беше пренебрегнал гнева на Езра и беше дошъл, което, само по себе си, беше проява на смелост.
— Не мога да повярвам, че на враждата е сложен край — каза тя и си спомни, че когато бяха при дървото с меда, беше започнал да й разказва история, която така и не беше довършил. — Между другото, какво се е случило с Ромео и Жулиета? Щастлив ли край е имала тяхната любов?
Рейвън смръщи вежди.
— Не, всъщност — не. Но краят на нашата история зависи от самите нас. Ние сме отговорни за живота си, не мистър Шекспир. И аз ти гарантирам, че краят на нашата история ще бъде щастлив. — Погледът му беше така настоятелен, че тя почувства руменина да залива бузите й. — И това ще стане, ако дойдеш в Сейнт Луис с мен — каза той.
Тя изпадна в еуфорично настроение, но същевременно изпита и силен, непознат дотогава, страх. Сейнт Луис, помисли си, неспособна да си представи толкова голям град, пълен с бизнес сгради и елегантни частни домове. Как да напусне Езра, Лъки, отец Джубал и всичките си останали приятели? Как да разговаря с хора, които са родени в господарски домове, когато тя е родена в дървена колиба?
— За колко време? — попита шепнешком, като се страхуваше от отговора, който може би щеше да чуе.
Един мускул на челюстта му заигра, преди да й отговори.
— Не съм сигурен. Докато Джон се възстанови… Или пък умре. — Той въздъхна тежко и нежно погали раменете й. — Нещата между нас никога не са били безпроблемни. Трябва да се опитам да променя това… — Гласът му заглъхна, преди да е довършил изречението.