Тя извърна глава от прозореца и хвана ръката му.
— Погледни! — възкликна. — Виждам светлини… Много светлини. Това там Сейнт Луис ли е?
— Да — отговори той тихо и се запита как ли ще се чувства той, ако е така неопитен като нея, ако така нетърпеливо очаква приключенията. Протегна ръка към бутилката вино в купата с лед до тях, повдигна вежди и улови погледа й. — Вино? — попита я и доближи гърлото на бутилката до чашата й.
Тя го погледна с благодарност.
— Досега не съм пила друго вино, освен онова, което сама приготвям от ябълки.
Той напълни чашата й, доволен, че първи я е накарал да почувства разкоша, който я очакваше в града.
— За новото начало — каза й, вдигна чашата си и й намигна.
Мисти отпи една глътка, после още една и се засмя тихичко.
— За новото начало — съгласи се със светнало лице. Тя остави чашата си, взе Роло в скут и се загледа през прозореца. Лицето й отразяваше различните чувства, които я вълнуваха, а ръцете й механично галеха пухкавата козина на енота. Господи, как ли щяха да ги посрещнат, чудеше се той и си представяше реакцията на баща си, като види, че е довел вкъщи не само полуграмотно планинско момиче, но и енот на всичкото отгоре. Гледаше очите й, които блестяха, и отново й се възхити за смелостта и самоувереността. Слава Богу, че имаше достатъчно от тези качества, помисли си той с облекчение. Защото, доколкото познаваше баща си, тя щеше да има нужда от тях.
Локомотивът бавно навлезе в гарата на Сейнт Луис. Мисти стоеше до Рейвън на платформата, готова да слезе от влака. Бяха сами. Рейвън си помисли, че така, следвана по петите от Роло, тя изглежда слаба и уязвима. Беше вперила поглед през стъклото, за да види за първи път града. Не можеше да не забележи широко отворените й уплашени очи. Той се опита да й вдъхне кураж, като я притегли към себе си и погали къдриците й.
— Е, доктор Малоун, ето, че дойде денят, който толкова отдавна очакваш. Не се тревожи, Сейнт Луис ще те обикне, а и ти ще обикнеш Сейнт Луис. Това е неизбежно.
Очите на Мисти му казаха, че е благодарна за това отношение.
— Не съм толкова сигурна колкото си ти — отговори му. — Струва ми се, че всичко се движи много бързо. И никой не се усмихва.
Той я целуна по челото.
— Е, поне в едно съм сигурен. Ако някой може да спечели сърцата им, това си ти.
Той взе лицето й в дланите си, палците му я погалиха зад ушите, а устните му докоснаха нежно нейните. Усещаше аромата на тялото й и биенето на сърцето й. Изпълни го огромна, всеобхватна топлота и той мълчаливо се закле да я предпазва от всеки, който се опита да се възползва от нейната неопитност.
Мисти почувства как прегръдката на Рейвън става по-силна, как устните му докосват нейните, и отново главата й се замая от страст. Топлината на дланта му се разля по целия й гръб и дълбоко в нея се зароди силна възбуда, породена както от сексуалните й чувства, така и от драматичността на момента. После влакът намали и постепенно спря. Рейвън откъсна устните си от нейните и се отдръпна. Очите му излъчваха топлота, той се опитваше да й вдъхне кураж. Чуха вика на кондуктора: „Да слизат всички, които са за Сейнт Луис.“ Тя взе Роло на ръце и го притисна до пазвата си, треперейки заради различните предчувствия, които изпитваше. Един униформен служител отвори вратата от външната страна и вътре нахлуха студеният въздух, миризма на сяра и на слънчогледово масло.
Рейвън помогна на Мисти да слезе от влака. От перона гарата й се стори огромна и подобна на пещера. Дори облечена в новото палто, което Рейвън й беше купил от мистър Танър, й беше студено. Рейвън направи знак на един служител в червена униформа и много скоро той донесе багажа им. Тъй като нямаше куфари, тя беше сложила нещата си в една кошница, която сама беше изплела преди време, беше затворила капаците и я беше завързала с дебел канап. Сърцето й се сви, като не видя Уорън в шумната тълпа. Рейвън вдигна кошницата, сложи длан на гърба й и я поведе към гарата.
— Да му дадем още малко време — каза той, докато вървяха към входа на сградата. — Доколкото познавам брат си, той сигурно ще закъснее.
С торбата с билки в ръка, Мисти се оглеждаше наоколо и си мислеше за това, колко хубаво облечени са всички пътници. Шапките и кожените палта на жените караха новите й дрехи да изглеждат старомодни, лошо ушити и провинциални. Налагаше се да си проправят път из купчините багаж. Тя забеляза, че много от пътниците поглеждат снизходително нея и Роло, който, според Мисти, се държеше много добре. Тогава видя Уорън, който имаше измъчен вид. Рейвън също го видя и вдигна ръка. По лицето на младия Девънпорт се изписа облекчение. Като стигна до тях, той взе торбата от ръцете на Мисти и тя вече можеше да хване по-удобно Роло.