— Това е икономката, мисис Хъксли — обясни Рейвън, погледна жената на средна възраст и прегърна Мисти през кръста. Като не знаеше какво да направи, тя се усмихна и й протегна ръка, но по изненаданото изражение на икономката разбра, че е направила грешка, и я отдръпна. Жената й кимна, а изражението и поведението й бяха такива, все едно че Мисти беше просякиня от улицата. Тя сковано помогна на Мисти да съблече палтото си, а после й представи останалите слуги, които се бяха строили в редица във фоайето. Едно червенокосо и луничаво момиче видя Роло и се закиска. Нат внесе кошницата на Мисти и я остави във фоайето, за да я занесат горе по-късно, а момичетата се спогледаха многозначително и си размениха усмивчици, но Рейвън ги изгледа заплашително. Като пренебрегна напълно мисис Хъксли, той поведе Мисти, двамата преминаха край нея и тръгнаха към спалните на втория етаж.
— Тъй като пътуването беше уморително, предлагам веднага да си легнем — каза й.
Щастлива да се освободи от присъствието на намръщената икономка, Мисти пожела лека нощ на Уорън и последва Рейвън, но като видя една голяма, извита като арка, врата, тя попита:
— Чия е тази стая?
Лицето на Рейвън помръкна.
— На Джон. Беше негов кабинет, но след сърдечния удар той вече не можеше да изкачва стъпалата и тя стана негова спалня.
Изкачиха стълбите и Рейвън отвори вратата на спалнята, която беше обзаведена с огледала, шкафове и тапицирани столове — достатъчно, за да се обзаведе една по-малка къща. В камината гореше весел огън. Мисти знаеше много малко за парите, но разбра, че Девънпортови трябва да имат много от тях, за да си позволят такова обзавеждане. Тя остави Роло на земята, а той веднага скочи върху един тапициран с коприна люлеещ се стол, зарови муцунка във възглавничките и започна да издава доволно чррррр.
Рейвън взе Мисти в обятията си.
— Не позволявай мисис Хъксли да те тревожи по някакъв начин — каза той с дълбок глас. — Не съм виждал тази жена да се усмихва от деня, в който навърших пет години. — Лицето му стана по-весело. — Всъщност, дори и тогава, усмивката й беше по-скоро гримаса.
— Въобще не съм се разтревожила — каза тя, все още обидена от хладния прием, който беше получила.
Рейвън сведе глава към нейната. Устните му бяха твърди и влажни и разбудиха нежност и страст в нея. Целувката стана по-дълбока, по-настоятелна, но една част от нея продължаваше да мисли за голямата, извита като арка, врата и за баща му, който си почиваше в стаята зад нея. Чувстваше се като непознат в далечна страна, питаше се дали ще успее да спечели приятелството му, или той ще й се присмее и ще я отхвърли само защото е родена в планините.
Трепереща, но смела, тя хвана здраво раменете на Рейвън и оставила един живот зад себе си, се впусна в новия.
На следващата сутрин на вратата й леко се почука. Все още сънена, тя протегна ръка към Рейвън и се разочарова, когато откри, че той не е до нея. Спомни си, че й беше казал, че ще трябва да излезе рано, за да се срещне с лекаря, който беше поел пациентите му. Отново се почука. Все още замаяна от съня, Мисти седна в огромното легло, а червенокосото луничаво момиче влезе в стаята. Носеше Роло на ръце. Животинчето завъртя мустачки и скочи на пода, а после — на леглото.
— Мистър Адам го доведе със себе си долу рано сутринта, мадам — обясни момичето — и Нат му даде да закуси. — Погледна с облекчение Роло и изтри ръце в престилката си. — Да ви донеса ли закуската в леглото, мадам?
— Не, не искам да ви създавам проблеми — отговори Мисти сънливо. — Ще се облека и ще сляза долу.
Момичето излезе, големият часовник на стената отброи девет и половина и Мисти премигна изненадано. Никога в живота си не беше спала толкова до късно! Бързо бутна Роло настрани и вдигна робата на Рейвън, който я беше захвърлил в краката на леглото. Завърза я около талията си, макар тя да й беше много голяма, и тръгна към тоалетката с огледалото. Докато вчесваше косата си, усещаше, че става все по-нервна с всяка изминала минута. И това беше, защото Рейвън й беше казал, че по-късно сутринта ще я представи на баща си. Без съмнение, в този късен час, той вече беше станал. Така реши тя и остави четката. Щеше да се срещне с него. Та той беше мъж, а не чудовище! Ако не беше закусил още, тя щеше да каже на момичето да донесе таблата със закуската в стаята му и двамата щяха да закусят заедно.