— А аз виждам, че нищо не разбираш от финанси — каза саркастично той. — Парите, мое малко планинско цвете, не бива да се пилеят по килими. Те ни трябват, за да строим железопътни линии и да купуваме произведения на изкуството. — Лицето му беше сурово. — Ако Езекийл не беше избягал с всичките пари, щях да имам повече и щях да поддържам по-добре империята си.
— Но има неща, които са по-важни от парите. Неща като любовта и…
— Глупости! — Той се наведе към масичката до леглото, на която имаше лекарства и сиропи, и се опита да стигне едно шише, което беше извън обсега на ръката му.
Мисти стана и му го подаде, както и сребърната лъжичка, поставена до чашата с вода. Погледна шишето, а после — Джон.
— Искаш ли да ти налея от лекарството вместо теб?
Той махна раздразнено с ръка.
— Добре. То обаче не помага. Лекарите са идиоти като всички други хора по земята. — Той изпи лекарството, но ръцете на Мисти трепереха толкова силно, че когато пое лъжичката от него, я изтърва на земята. Когато се наведе да я вдигне, той извика: — Остави я. В тази къща има шест слугини. Някоя от тях ще я вдигне! — Смачка един лист и го хвърли на пода. Беше покрит с колони цифри и тя предположи, че те засягат железопътната му компания. — Заобиколен съм от слуги и помощници, а нито един от тях няма ум, включително моите двама синове! — извика гневно.
Беше изпаднал в толкова силно раздразнение, че Мисти инстинктивно понечи да сложи ръка на рамото му, за да го успокои. Той обаче грубо я отблъсна. Безсмислеността на този жест я нарани и в очите й заблестяха сълзи.
— Позволи ми да ти помогна! — извика по-остро, отколкото беше възнамерявала. — Излекувала съм много хора. Бях лечителка в планините и…
— Да, Адам и аз дълго говорихме за способностите ти на лечителка — прекъсна я той. — Аз мисля, че всичко това е много глупаво. Планинската ти медицина е изтъкана само от суеверия.
Забележката му засегна гордостта на Мисти. Тя отстъпи назад, отвратена от стареца и неговия остър език. Но си каза, че той е баща на Рейвън и затова тя му дължи уважение. Може би беше прекарал безсънна нощ и се чувстваше особено зле тази сутрин. Трябваше да го накара да разбере, че много иска да облекчи страданията му, както и да се разбира с неговото семейство.
— Чуйте, мистър Девънпорт — поде тя, отново придобила смелост, — знам, че Рейвън ви е разочаровал, като се е оженил за мен, знам, че според вас е можел да сключи много по-изгоден брак, знам, че не съм достатъчно добра за него. Но ще направя всичко възможно да се науча как да се държа в обществото и той да се гордее с мен. Ще уча, а Рейвън ще ме научи да говоря по-изискано…
— Ти си невежа малка глупачка! — сряза я Джон. Никой никога не беше говорил така на Мисти. Гърлото й се сви от напиращите сълзи. Джон се поизправи на възглавниците, очите му блестяха злобно. — Нима не виждаш, че си изцяло неподходяща за Адам? В планините Озарк се ширят само невежество и беднотия. Цял живот съм работил упорито, за да постигна нещо повече, и съм се опитвал да забравя, че баща ми е роден там. Бях избрал изискана дама за Адам и направо не мога да повярвам, че той отиде в планините и се ожени за теб! Твърдоглав, ето какъв е той. Винаги си е бил твърдоглав.
— Достатъчно! — каза някой категорично, застанал на прага. Сърцето на Мисти заби бързо. Тя се обърна и видя Рейвън да влиза в стаята, с блеснали гневно очи. Той я обгърна с ръка и тя се почувства по-добре и по-спокойна. Искаше да излее чувствата си пред него, да му разкаже какво се е случило. Но чувствата й бяха толкова объркани, че не можеше и дума да продума. — Отиди в нашата стая, любима — каза й той нежно. — Аз ще дойда по-късно.
Тя се поколеба, а после тръгна бързо към вратата с пребледняло лице. Изпълнен със съчувствие, той остана на мястото си, докато тя излезе. После отиде до прозореца и дръпна завесите, за да пусне слънчевата светлина в тъмния кабинет. Завъртя се и изгледа баща си с едва сдържан гняв. Ако старецът беше добре и можеше да се изправи на крака, щеше да го удари заради онова, което беше чул. Но тъй като баща му беше стар и болен, трябваше да намери друг подход. Без никакво колебание отиде до леглото и впи поглед в каменното лице на Джон.
— Мисти е моя съпруга — каза с глас, твърд като стомана. — И изисквам от теб да говориш с нея с уважение. Ще трябва да приемеш положението, ако искаш да останем в къщата, за да мога да се грижа за теб.
Джон го изгледа кисело.
— Ти си този, който предизвика това положение, като се ожени за нея — отговори все така заядливо. — И ти, мило момче, ще трябва да сърбаш това, което си си надробил. Невежо момиче от планините с енот за домашен любимец! Да видим как изисканите ти пациенти от висшето общество ще приемат това. — Устните му станаха тънки като резки, толкова силно и неодобрително ги беше стиснал. — Как успяхте да намерите там свещеник, който да ви свърже в брак?