Рейвън закрачи около леглото, толкова ядосан, че едва се сдържаше.
— Там има църква и я ръководи отец Джубал. Така го наричат и…
— А той посещавал ли е въобще семинарията? Бил ли е ръкоположен от епископ или някой достатъчно издигнат свещеник? Признат ли е от официалната църква? — попита Джон на един дъх.
Рейвън престана да крачи и го погледна право в очите.
— Не, доколкото знам, той не отговаря на нито едно от твоите изисквания. Бил е фермер, преди да почувства вдъхновение свише да проповядва, но е уважаван от всичките си енориаши.
Джон изви устни в цинична усмивка.
— Ти все още не разбираш, нали? След като този отец Джубал не е ръкоположен свещеник, повечето хора няма да ви сметнат за наистина бракосъчетани. А всъщност вие наистина не сте женени! Няколко думи, произнесени от някакъв си самозван свещеник над главата ти, не са от значение тук, в Сейнт Луис.
Рейвън погледна баща си и се запита дали той не е прекарал и лек мозъчен удар заедно със сърдечния. Не можеше да повярва на ушите си. Закрачи из стаята, опитваше се да разбере каква игра играе баща му, а Джон го следваше с поглед.
— Анулирай брака. Изгони я! — продължи да говори старецът, надигнал се на лакът. — Разведи се с нея, ако трябва. Ще наемем възможно най-добрия адвокат.
Рейвън се завъртя на пети и направи няколко крачки към него.
— Не! — отговори той остро. — Защо да правя такова нещо?!
— Защото можеш да сключиш по-изгоден брак. Присила Линдзи храни известни чувства към теб. Винаги те е обичала. За щастие, нито тя, нито семейството й се обидиха, когато ти замина за планините Озарк. Вярвам, че тя все още те обича.
— Нейната любов към мен съществува само в твоето въображение. Не се е обидила, защото никога не съм обещавал нищо нито на нея, нито на семейството й. Ти беше този, който пусна клюката, че ще се оженя за нея.
— Но ти трябва…
— Не! Гледай собствения си живот и не се бъркай в моя! — Рейвън прекъсна баща си, с което искаше да му покаже, че не желае да слуша повече. — Мога и сам да се грижа за работите си.
Джон се наведе напред — движение, с което събори и останалите листове хартия на пода.
— Да, знам. Точно затова избяга в планините Озарк и се нареди толкова зле!
Рейвън тръгна към вратата, но се спря по средата на стаята, защото влезе Уорън с портфолио, което искаше да покаже на баща им. Джон погледна разпилените листове хартия, а после по-малкия си син, чието пребледняло лице показваше, че е чул последната част от разговора.
— Подреди тази бъркотия! — нареди старецът доста грубо.
Без да каже и дума, без да протестира, Уорън се наведе и започна да събира листовете. Рейвън кипна, защото гледката му беше особено противна.
— Не си прави труда. Ти си помощник на Джон, не негов слуга.
Уорън не обърна внимание на думите му и продължи с треперещи ръце да подрежда листовете върху леглото на баща си. А Джон изгледа Рейвън с поглед, който говореше, че е постигнал още една победа над гордостта на Уорън.
— Щом ще държиш това момиче от планините в къщата — изръмжа недоволно той, — поне й придай малко блясък. Купи й прилични дрехи, за начало. Така, както е облечена сега, смущава всички ни. — Погледна сведената глава на Уорън, който продължаваше да събира листовете. — И тъй като ти си много зает да възстановяваш медицинската си практика, нека Уорън я разведе из магазините утре сутринта. Той не ми помага кой знае колко в бизнеса, може би ще е по-полезен при избирането на женски дрехи.
Рейвън, който не искаше да става свидетел на срама на Уорън, бързо излезе от стаята. Единствената му грижа сега беше Мисти. Трябваше да я успокои. Като се изкачваше нагоре по стълбите, гневът му утихна малко и той разбра, че баща му беше прав за едно нещо. Мисти имаше нужда от дрехи, подходящи за града. Спомни си, че на сватбата им тя беше обула старите си ботуши, и сега искаше да й купи пълен гардероб. Дали да не изпратеше мисис Хъксли да й помогне за покупките? Спомни си как икономката я беше приела, и реши, че идеята не е добра. А Уорън я харесваше и отиването му с нея до магазина щеше да го отърве поне за малко от Джон.
Завари Мисти да седи с кръстосани крака на тяхното легло, втренчила поглед в пространството. Очите й издаваха невинност, която го разчувства. У него се надигна желанието да я защитава. Той седна до нея, а тя се сгуши в рамото му. Той помилва гърба й и почувства как тялото й потръпна.