Тя почувства напрегнатостта му, когато той отговори:
— Нещата бяха по-различни, когато първата мисис Девънпорт беше жива. О, мистър Джон непрекъснато крещеше и тогава, но не беше истински зъл. И когато прекрасната му съпруга почина, неговото щастие и веселост умряха с нея. — Лицето му видимо помръкна. — След това нещата не потръгнаха нито с него, нито с момчетата му.
Мисти мълчаливо пое информацията и изпита съжаление към малкото тъжно момченце, каквото сигурно е бил Рейвън. Разбра, че въпреки бедността, нейното детство е било щастливо. Искаше да зададе на Нат още много въпроси, но усещаше, че за момента той се е отдръпнал от нея.
Няколко минути по-късно той спря каретата пред най-елегантния магазин за дрехи в града и помогна на Мисти да слезе от капрата. Тя му се усмихна.
— Хайде, влизайте и си купете най-хубавите дрехи, които намерите. — Той също й се усмихна. — И не забравяйте, че ние сме най-богатите в Сейнт Луис!
Мисти хвърли поглед към огромната стъклена врата и настроението й спадна. Обърна се към Нат, който й кимна окуражително, и разбра, че не може да се откаже. И тъй като нямаше друг избор, завъртя топката на вратата.
Като влезе вътре, Мисти видя, че подът е застлан с красиви килими, а на блестящи като злато закачалки са закачени най-красивите рокли на света. Изумена, тя почти замръзна на прага. После дръпна шнура на звънчето и подскочи тревожно, като чу звъна му. Веднага се появи висока дама с посивяла коса.
— Добро утро, млада госпожо — поздрави я тя небрежно, а погледът й показваше, че мястото на Мисти не е в магазина. — С какво, мога да ви помогна?
Мисти изрече на един дъх:
— Аз съм Мисти Девънпорт и искам да си купя дрехи, рокли, искам да кажа. — Сведе поглед към роклята си и мислено я сравни с копринената синя рокля на дамата. — Никога досега не съм напускала долината Ред Оук, а там рокли не се носят много често.
Жената присви очи.
— Казахте, че последното ви име е Девънпорт? — попита тя, изведнъж станала любезна. — Нима Джон Девънпорт ви е роднина?
Мисти кимна.
— Да. Омъжена съм за по-големия му син, Рейвън. Брат му сигурно ще дойде по-късно — каза тя и хвърли поглед към улицата. — Няма кой да ми помогне, освен Нат. — Погледна жената и видя изражението й, което показваше недоволство. — Може ли той да застане близо до вратата, за да вижда роклите?
— А кой, ако мога да попитам, е Нат?
— Кочияшът ни — отговори Мисти с усмивка. — Той наистина е много мил и…
Жената беше ужасена.
— Аз мога да ви помогна с избора на роклите — каза грубо. — Не е необходимо кочияшът ви да стои пред нашия магазин заради това! — Тя се изчерви силно, хвана Мисти за лакътя и я поведе към пробната. В същото време от вътрешната част на магазина излязоха няколко млади продавачки, закрили устите си с ръце, за да потиснат кикота си.
Жената смръщи вежди.
— Донесете по-бързо кафявата кадифена рокля и зелената копринена! — нареди им тя.
Мисти влезе в пробната и съблече якето си. Присмехът на момичетата й причини болка, но тя беше в плен на ситуацията и се опита да спаси гордостта си, като се престори, че не е забелязала. След минута момичетата донесоха великолепните рокли. Секунди по-късно няколко чифта ръце я разсъблякоха и тя скръсти ръце пред гърдите си, чувствайки се гола и уязвима. Шапката с широката периферия и ботушите още бяха на нея и жената извърна неодобрително глава.
— Хайде — каза тя на Мисти, — трябва да започнем всичко от самото начало. — И започна да дърпа единия й ботуш. — Донеси за мисис Девънпорт най-добрия ни корсет — нареди тя на момичето, което беше донесло кадифената рокля.
Час по-късно в пробната имаше цял куп копринено бельо и поне дузина скъпи рокли. Мисти погледна отражението си в голямото овално огледало и се възхити на образа си, но практичността й, която беше необходима за живота в планините, се възмути от цената. А още по-лошо беше това, че я накараха да премери три корсета, кой от кой по-стегнат, бяха заболи карфици навсякъде по дрехите й и сега единствената й мисъл беше как да избяга от това мъчение. Като чу гласа на Уорън, който разговаряше с едно от момичетата, тя се втурна навън от пробната, обаче жената твърдо я задържа, тъй като трябвало да закопчее всичките копчета на роклята. Но когато и това беше направено, Мисти се втурна в централното помещение на магазина. Уорън седеше на един от столовете и изглеждаше много нещастен. Той се изправи на крака, а на лицето му се изписа силна изненада.
— Съжалявам, че закъснях — каза той тихо. — Трябваше да отида до бизнес центъра на града, за да изпълня една поръчка на татко и…