— И какво? — попита тя, като се чудеше какъв ли може да е проблемът.
Той хвана ръката й, накара я да се завърти и се възхити на външния й вид.
— Много си красива — каза той топло. — Непременно трябва да купиш тази рокля.
— Но тази е като останалите — каза Мисти и хвърли поглед към момичетата, които бяха се обърнали плътно една до друга и си шушукаха тихо. — Накараха ме да облека дузини рокли и купища бельо. Какво мъчение! Мислех, че ще се задуша. Когато се върна в планините Озарк, тези рокли няма да струват и пукната пара. Те не биха стрували нищо там. Тази рокля е тясна като обвивката на наденица — оплака се тя. Срещна погледа на Уорън в огледалото, размаха ръка напред и назад, за да му демонстрира това, което току-що беше казала. — Виждаш ли? Няма място.
Той изхъмка няколко пъти, а после каза:
— Правилно ли чух, че се връщаш в планините Озарк? — И я загледа много внимателно.
— Разбира се, Рейвън не ти ли каза? Ние ще останем тук, докато… докато… — Гласът й заглъхна, защото беше смутена.
— Докато татко умре? — попита я той.
Тя кимна с глава и се запита дали не е казала нещо нередно.
Той я погледна с празен поглед, очевидно не я беше разбрал.
— Не — повтори той. — Рейвън не ми е казал, че ще се върнете в планините.
Страховете на Мисти за идването й в Сейнт Луис веднага се върнаха. Изненада я фактът, че Рейвън не беше казал на брат си, че са дошли за кратък период от време. А после се успокои с мисълта, че Рейвън е прекалено зает в момента и може би не се е сетил да го направи.
Жената и момичетата отново я наобиколиха и започнаха да я убеждават да си купи цял куп шапки. Но тя беше нерешителна. Струваше й се, че много бързо се опитват да я променят от момиче от планината в принцеса от приказките. Погледна безпомощно Уорън. Той я дръпна за ръката и прошепна в ухото й:
— Купи всичко. Парите не са проблем. А сезонът наближава и ще имаш нужда от много рокли. Освен това — той се изчерви леко, когато погледът му се спусна към ниско изрязаното деколте, — ако всички рокли ти стоят добре като тази, ти ще бъдеш истинска сензация.
Тя прехапа устни и изпусна тежка въздишка. Все още не беше убедена, че на един човек му трябват толкова много дрехи. Уорън разбра, че ще се наложи да вземе инициативата в свои ръце, и кимна с глава на жената.
— Тя ще купи всичките рокли, шапки и бельото, което сте й предложили. — Погледна босите й крака. — Покажете също така какви чорапи и обувки имате.
Жената буквално разцъфна.
— Прекрасно, мистър Девънпорт — отговори тя и нареди на момичетата да опаковат стоките, преди купувачът да се е разколебал. — Ще ви доставим всичко по-късно днес.
Мисти влезе в пробната, като отново се направи, че не забелязва хихикащите момичета. Реши, че дори да изложи семейство Девънпорт, ще го направи с известен стил. Но дълбоко в себе си изпитваше болка, че дрехите, които беше носила цял живот, не са добри за изисканите жители на града. Погледна Уорън, а неговите сини очи блестяха весело.
— Повтарям ти — каза тя, — че когато аз и Рейвън се върнем в Озарк, тези дрехи няма да струват нищо. Карабината ще се закача по тези дантели и няма да мога да застрелям нито една катеричка!
— На капрата! — повтори Джон пред своя син по-късно същата вечер. — Мисис Хъксли гледала през прозореца и видяла съпругата ти да сяда на капрата до Нат.
Рейвън се спря до леглото на баща си, погледна недоволното му лице и се ядоса. Нима баща му не разбираше, че тези думи имаха за цел да му попречат да се сприятели с Мисти. Не, вероятно не разбираше, баща му знаеше твърде малко за човешката природа, а и за приятелството.
— Решила е, че оттам ще вижда по-добре — отговори безгрижно Рейвън и се опита да потисне гнева си. — Нищо лошо не е станало.
— Нищо лошо не е станало? И не те ли интересува, че всички хора от квартала са я видели да седи там? — Джон повиши глас. — Това само показва колко неподходяща е тя за твоя съпруга. Трябва да поговорим. Трябва да решим как да се отървеш от тази неприятност.
— Не, няма да разговаряме за това — заяви той авторитетно. Присви очи и изправи рамене. — Няма да стоя тук, за да те слушам как нападаш съпругата ми.
Срещна за миг погледа на Джон, който сякаш го изгаряше, после се обърна и излезе от стаята, като чувстваше, че очите на баща му не се отделят от гърба му. Докато крачеше из фоайето, се опитваше да потисне гнева си. За него поведението на Мисти не означаваше почти нищо, но разбра, че и други, освен Джон, скоро ще започнат да говорят затова и, за нещастие, той ще бъде този, който ще трябва да плати. Като се успокои, си спомни, че по време на вечерята беше обещал да види новите й дрехи, и тръгна към стаята им, решен нежно да й напомни, че в града обноските са регламентирани, за разлика от поведението в планините Озарк.