Засмяха се. Той взе шапката от главата й, захвърли я нанякъде и понесе Мисти към леглото. Положи я на мекия дюшек и обувките паднаха от краката й. Той седна до нея и хвана зърното й между пръстите си. Почувства както се втвърдява, и желанието се запали и в него. Погледна в очите й, а те бяха топли и подканващи. За него тя беше най-красивата жена на света и за миг той забрави всичките грижи около баща си. Сега в центъра на Вселената бяха той и Мисти. Страстта се усилваше с всяка секунда. Той стана и съблече дрехите си, после легна до нея. Изправи се на лакът, за да плъзне поглед по тялото й, върху което падаше лунна светлина. Когато устните му се спуснаха над нейните, желанието й се надигна като мощен прилив, а сърцето й заби лудо. Езикът му разтвори устните й и влезе в устата й, а тя обви врата му с ръце и го придърпа към себе си. Желанието й беше толкова силно, колкото и първия път, когато се любиха.
Чувстваше се сигурна в силните му ръце, забрави, че беше прицел на насмешки сутринта, тръпнеше, когато дланите му галеха кожата й, струваше й се, че оставят огнени следи по нея. Въздъхна страстно, а той прекъсна целувката, освободи я и от гащите с дантели и ги пусна на пода.
— Можем да минем и без това — прошепна в ухото й. Притисна голото й тяло към своето. Очите му издаваха сексуален глад, устата му покори нейната в дълбока целувка. Някъде в подсъзнанието й се появи мисълта, че трябваше да го попита защо не е казал на Уорън, че ще се върнат в планините Озарк, но завладяна от страстта, реши, че не е толкова важно. Въпросите и упреците можеха да почакат. Точно това искаше, призна си тя — да бъде винаги негова. И нищо повече. Пръстите му галеха невероятно нежно зърната й, бедрата й и онова място между тях, което като че ли сладко я болеше. Движенията му накараха страстта й да достигне непреживяни дотогава висоти. И когато й се стори, че сърцето й ще избухне, той влезе в нея със силен тласък. И всеки негов удар задоволяваше по малко нуждата й.
— Толкова си красива! — прошепна той в ухото й.
Останала без дъх, тя се притискаше в него, забиваше нокти в гърба му, искаше да запази завинаги великолепието на мига, искаше това да трае вечно. Надаваше страстни стонове и той мълчаливо отговаряше с все по-бързо темпо, което караше треперещото й тяло да тръпне от сладост. Като че ли в мекия нощен въздух имаше някаква магия. Най-после стигнаха до освобождението, което ги остави изтощени, но доволни. Тялото й докосваше тялото на Рейвън, главата й беше положена на ръката му, тя се унасяше в сън. Той обхвана нежно гърдите й, погали зърната й с палци, докосна с устни нейните.
— Мисля следващата седмица да ти взема учител — каза й бодро.
Мисти се вгледа в осветеното му от луната лице.
— Учител? — повтори сънено. — Защо имам нужда от учител? Отец Джубал каза да бъда самата себе си.
Той я целуна по челото.
— Правилно, точно така трябва да бъде. Само дето ще прикачим няколко панделки.
— Панделки?
— Да, ще направим някои дребни промени. — Той се повдигна на лакът и я погледна право в очите. — Учителят ще те научи как да се държиш в града, а също така да се наслаждаваш на прекрасните неща. Ще те запознае с интересни хора, като например Цезар и Август. Не искаш ли да се запознаеш с тях? — попита той и прокара длан по цялото й тяло.
Мисти се запита дали Цезар и Август живеят в Сейнт Луис. А колкото до наслаждението от прекрасните неща, тя мислеше, че цял живот го е правила. В планини Озарк, когато мъглата се спускаше от върховете като воал, когато клоните на дъбовете се полюшваха на вятъра и блестяха като златни, дъхът й спираше от възхищение. И не беше сигурна, че градските жени са с всичкия си, щом носеха дрехи като тези. Но разбра, че за Рейвън това е важно, и реши да опита.
— Е? — попита той.
— Добре — отговори тя. Гласът й беше нежен като целувката на съвсем малко дете. — Ще се науча да се държа като градска дама.
Топлата му усмивка й подсказа, че е доволен. Той я целуна и я притегли отново към себе си.
— Ще наема жена, която да те научи и на малко френски — каза той развеселен, с блеснали очи. Когато тя не отговори, той се усмихна и погали с пръсти бузата й. — Умът ти е някъде на мили далеч оттук. За какво мислиш?
— Мислех си — каза тя бавно, — че ако баба можеше да ме види в тези рокли и да ме чуе как говоря френски, щеше да се обърне в гроба си.
Глава 14
Седмица по-късно Мисти седеше зад бюрото в библиотеката, а Роло се беше сгушил до нея. Докато чакаше учителката, ровеше из торбата си с лекарства и силният аромат на билки я караше да мисли за планините Озарк. Страдаше, защото изпитваше силна носталгия. Спомняше си какъв влажен и миришещ на борови дърва беше въздухът в планинските колиби, така различни от тази библиотека с кристалния полилей, мебели, украсени с дърворезба, и прекрасни меки килими. Повечето от приятелите й в планината не притежаваха такива неща, но бяха добри и сърдечни, щастливи, въпреки обикновения си начин на живот. А през зимата много хора щяха да боледуват и да имат нужда от помощта й. С тъга си помисли, че трябва да е там, за да им помогне. А не да седи в тази мрачна къща, облечена като безполезна кукла и да взема уроци, за да не причинява тревоги на семейство Девънпорт.