Учителката се облегна назад, видимо пред припадък.
— Какво е това нещо, което мирише така ужасно?! Махнете го от мен.
Изведнъж Роло излезе от скривалището си и скочи върху масата, като клатеше глава. Мис Съливан стана, изпищя, размаха ръце във всички посоки и запрати очилата си на пода. Скъса конеца на пакетчето с билките, грабна нещата си и тръгна бързо към вратата, като викаше:
— Невъзможно! Просто невъзможно!
— Не се страхувайте — извика Мисти след нея и изтича към вратата. — Това е Роло. Понякога, когато помирише лекарството ми против кашлица, решава, че е много вкусно, и се втурва към него, но няма да ви нарани. — Изправи се на пръсти и вдигна ръка. — Искате ли да ме научите на няколко френски думи? — Искаше да тръгне след жената, но Роло успя да излезе в коридора и се затича към вратата на Джон. Ужасена, Мисти извика: — О, не! Не в стаята на Джон, не!
Преди още да стигне до стаята, чу Джон да вика:
— Махнете това миризливо животинче оттук или ще изпратя да го приберат в приют за кучета!
Останала без дъх, тя се втурна в стаята тъкмо когато Роло скочи на масата и прекатури няколко изделия от китайски порцелан. Те паднаха на пода и се пръснаха на парчета. После той скочи върху географския глобус и ноктите му разкъсаха кожената му обвивка. После се покатери по кадифените завеси. Като стигна горе, се настани върху широкия корниз над прозорците и затича напред-назад, като ръмжеше страхливо. Готова да заплаче, Мисти погледна позеленялото от гняв лице на Джон. Той изглеждаше така, като че ли всеки миг ще получи нов сърдечен удар. Протегна ръка към Роло и се опита да го придума да слезе, но той не искаше. Джон се поизправи на възглавниците.
— Извикай Нат и виж дали той ще може да го свали! — извика той, като да се задушаваше.
Тя изтича вън от стаята, за да намери прислужница, на която да предаде нареждането, и когато стори това, се върна в стаята с надеждата, че ще успее да успокои Джон.
— Роло е само едно малко животинче — каза тя, застанала до леглото му. — Мястото му се струва странно и той е уплашен. Няма да те нарани. Трябва да се успокоиш. Мога да ти дам билково лекарство, което ще успокои нервите ти.
— Не, не, не! — Очите на Джон мятаха мълнии. — Не искам твоите лекарства, приготвени от бурени!
Мисти изпита облекчение, като видя, че в стаята влиза Нат и носи в ръка дълга въдица. Следваше го една от прислужниците, ококорила очи и закършила ръце.
— Хайде, слез долу, малко енотче — каза мило Нат и тръгна към прозорците. — Знаеш, че няма да ти сторя нищо лошо — добави той и се опита да изтика Роло към края на корниза.
Трябваше да направи няколко опита, преди да принуди Роло да се доближи до края на корниза, откъдето успя да го вземе в ръцете си. Когато Нат го остави на пода, Роло скочи в очакващите го прегръдки на Мисти. Камериерката отиде до леглото на Джон и се опита да подреди възглавниците му, обаче той я отблъсна нетърпеливо и втренчи поглед в Мисти.
— Сложи това животно в клетка и го изнеси в пристройките! — Мисти и Нат тръгнаха бързо към вратата, но той извика: — Чакайте!
Мисти се обърна с разтуптяно сърце и видя зачервеното му от гняв лице.
— Да? — попита тя с треперещ глас.
— Кажи на Адам да дойде при мен веднага щом се върне от болницата. Трябва да поговоря с него!
Шест седмици по-късно Мисти излезе от най-голямата катедрала в Сейнт Луис. Като вдъхна дълбоко хладния пролетен въздух, тя въздъхна облекчено. Топлият и задушен въздух в катедралата й беше причинил главоболие, а музиката на органа още звучеше в ушите й. Рейвън беше до нея и любовта й към него беше все така силна. Но чувстваше, че го губи още откакто бяха пристигнали в града. Той беше отпратил мис Съливан след онзи първи следобед и сега вечер сам й даваше уроци по добри маниери и граматика. Но бяха загубили близостта, която ги свързваше в планините, и днес, когато се беше появил в спалнята, облечен като за църква и с обръсната брада, това я беше натъжило много. За нея обръсването на брадата беше символичен жест, който показваше, че той не одобрява живота в планините Озарк.
Ръката му почиваше отзад на гърба й и я водеше. Приближиха се към пастор Джеймс, чиято одежда беше копринена и украсена с висока колосана яка.
— Ние много се радваме, че днес сте дошли тук, мила — каза свещеникът и взе ръката й в своята. Дланта му беше толкова мека, помисли си тя, че сигурно никога нищо не е свършил. И си спомни мазолестата длан на отец Джубал.
Рейвън я поведе по внимателно поддържаната морава и тя видя първите минзухари да се поклащат на вятъра, но не се зарадва. Животът й беше толкова безрадостен сега! Роло беше затворен в клетка и живееше в пристройките. Тя ходеше при нето всеки следобед, но веселостта и дяволитостта бяха изчезнали от черните му очички. Знаеше как се чувства той, защото и тя се чувстваше по този начин.