Към тях се приближи изискана дама. Рейвън спря и наклони глава.
— Мисис Хилингсуърт — каза сърдечно той, — мога ли да ви представя съпругата си Мисти?
Сивокосата дама се спря и ги изгледа над очилата си.
— Да, чух всичко за нея — каза тя и плъзна поглед по Мисти, все едно че оценяваше предмет за продан. — Откъде сте, мила?
— От Арканзас, мадам — отговори Мисти с треперещ глас. — От долината Ред Оук. В планините.
Дамата я гледа втренчено известно време, после каза:
— Е, да, това е много интересно, нали? — Обърна се към Рейвън и го потупа по ръката. После се отдалечи, за да се обърне назад.
Мисти я заболя, защото разбра, че отново не се е проявила добре. Спомни си любезните усмивки, които получаваше, когато Рейвън я представяше на други от съгражданите си, докато вървяха към църквата. Спомни си също така колко бързо хората се извръщаха и преставаха да й обръщат внимание, щом проговореше. Хладният прием й показа, че напредва много бавно, а изпълнените със съчувствие погледи към Рейвън говореха, че го съжаляват за неравния брак, който е сключил. Рейвън видя група колеги от болницата и погледна Мисти, изпълнен с колебание. Прегърна я, отметна един кичур коса от челото й и нежно каза:
— Виждам хора, с които трябва да поговоря. Искаш ли да дойдеш с мен?
— Не, отиди сам. — Мисти поклати глава. Срамуваше се. — Ще те чакам тук.
Той се спря, все още несигурен как трябва да постъпи, после я помилва по ръката и се отдалечи. Когато се приближи до мъжете, те всички се усмихнаха и му протегнаха ръка. Скоро групичка елегантно облечени жени се насочи към Рейвън, а на красивите им лица грееха усмивки. Около нея се чуваше смехът и разговорите на околните. И изведнъж чу мъжки глас да казва:
— Е, Девънпорт, кога отново ще започнеш да вземаш участие в светския живот? Не съм те виждал по баловете и партитата от векове.
Очите на Мисти се напълниха със сълзи. Тя знаеше защо Рейвън е пренебрегнал обществения живот — защото не можеше да вземе със себе си съпругата си. Когато другите се отдалечиха, до него се приближи едно изключително красиво русокосо момиче и Мисти се запита кое ли ето. Рейвън забеляза тъжното лице на Мисти, но, както повеляваше етикетът, посвети вниманието си на Присила Линдзи, която не беше виждал, откакто се беше завърнал от планините Озарк. Както винаги, се възхити на млечнобялата кожа на лицето й и на румените й страни.
— Присила — каза той и взе малката й длан в своята, — радвам се да те видя. Добре ли си?
— Да, благодаря — отговори тя неуверено и го загледа мълчаливо, очевидно не намирайки какво да му каже.
Рейвън се запита за какво биха могли да разговарят. Присила живееше само на няколко крачки от дома му и той я беше познавал през целия си живот, но не намираше нищо общо между нея и себе си. Тя беше ужасно тиха и срамежлива, никога не изказваше собствено мнение или оригинални мисли и разцъфтяваше само в присъствието на Уорън, който беше толкова срамежлив, колкото и тя. Как би могъл човек да се извини за светско недоразумение? Как да се извини, че баща му я беше направил център на клюки?
— Надявам се… Надявам се, че моето пътуване до планините Озарк… — поде тромаво той.
Присила постави длан на ръкава му. Докосването й беше леко като докосването на дете.
— Моля те, няма нужда да казваш нищо повече — прекъсна го тя и скромно сведе очи. — Разбирам.
Рейвън въздъхна, погледна я и реши, че е прекалено крехка за този свят. От години подозираше, че тя храни топли чувства към Уорън, но не знае как да ги изрази, а езикът на брат му беше завързан също като нейния и двамата наистина бяха в трудно положение. Но щяха да са идеална двойка, помисли си той и реши да им помогне да се съберат.
— Чудех се — заговори той весело — какво ще кажеш, ако Уорън те придружи на някои от баловете този сезон.
Сините очи на Присила светнаха радостно, на устните й се появи усмивка. Беше по-щастлива отколкото той някога я беше виждал. И той разбра, че е бил прав за нея и Уорън. Разбра също, че руменината по бузите е най-силното доказателство за любов, което може да се получи. Отново погледна Мисти и си помисли, че ако това е възможно, тя изглежда още по-тъжна. Стоеше съвсем сама пред катедралата. Хвана Присила за лакътя, решил да ги запознае. Знаеше, че Присила няма да каже нищо, което би обидило Мисти.