— Какво ще кажеш да поръчаме ли escargots? — предложи той.
— Да, звучи ми много добре — отговори тя с нежния си глас.
Мисти погледна Уорън и разбра, че Рейвън е прав в преценката си. Уорън беше влюбен в Присила. Тя обаче беше толкова срамежлива и тиха, толкова сдържана, че Мисти не можеше да каже дали тя споделя чувствата му. Изведнъж погледна Мисти така, като че ли беше забравил за нея.
— А на теб как ти звучи?
— Страхувам се, че не знам за какво говорите.
— Говорех на френски — засмя се той. — Нали разбираш — охлюви.
Мисти си помисли, че не е чула добре.
— Охлюви? — повтори тя, като се наведе леко напред. — Охлюви ли каза? — Тя се огледа, за да види какво ядат останалите хора в ресторанта, а после каза: — Знам, че хората в града понякога вършат странни неща, но в планините трябва да са настъпили много трудни времена, за да започнем да ядем червеи. И колко струват тези гадинки?
Уорън се засмя.
— Десет долара — отговори весело.
— Десет долара? — Тя хвърли менюто си на масата. — Господи, за тези лигави неща? Кой знае, тогава, колко искат за една хубава порция месо!
Уорън успя да потисне смеха си.
— Да забравим охлювите. По-добре да си вземем ордьовър, може би сибирски хайвер с лимонов сок или студена салата с трюфели?
— А какво, за Бога, е ордьовър? — попита Мисти, която с всяка минута се чувстваше все по-объркана.
Уорън погледна изразително Присила, после се обърна към Мисти.
— Ордьоврите са предястия — обясни й търпеливо. — Дребни неща, които да те накарат да се почувстваш гладна.
Мисти се канеше да каже, че ако хората си хапнат повечко от тези неща, които трябва да предизвикат глада им, те въобще няма да са гладни след това, но се спря навреме. Вместо това каза:
— Е, това е интересно. Сега ми кажи за хайвера и трюфелите.
— Хайверът, това са яйцата на рибите — каза Уорън. — Искаш ли да опиташ? — Лицето му грейна.
Тя го гледаше мълчаливо и си казваше, че нещата стават все по-лоши и по-лоши. Тя използваше яйцата на рибите за стръв.
— Категорично не — отговори. — Сега кажи за трюфелите. Всъщност май по-добре недей. — Тя остави салфетката си настрана. — Рейвън знае ли, че ядете такива неща? — попита, като мислеше, че те не са добри за никого.
Тъкмо щеше да се впусне в тирада за това, колко вредно е яденето на охлюви, хайвер и трюфели, когато раздвижване на улицата привлече вниманието й. За неин ужас, една дебела дама, която водеше със себе си пудел, мина покрай каретата на Девънпортови. Когато кученцето видя Роло, изджавка силно и опъна каишката си. Въпреки отчаяните опити на Нат да го задържи, енотът се впусна напред. Скоро двете животни започнаха да си ръмжат и се зъбят едно на друго, опитвайки се да скъсат верижките, които ги задържаха. Изпаднала в паника, тя стана, а очите й все така бяха приковани в разигралата се навън сцена. Уорън се извърна, за да види какво става, и също скочи на крака. Двамата едновременно извикаха: „О, не!“ и се втурнаха навън. Изненаданата Присила остана сама.
Униформеният служител във фоайето повдигна учудено вежди, но побърза да им отвори вратата. Като излязоха на улицата, Уорън помогна на Нат да задържи Роло, а Мисти помогна на жената да укроти пуделчето. Жената непрекъснато викаше:
— Махнете този звяр оттук! Той дразни моята Колет!
Беше се събрала малка тълпа, привлечена от шума. Роло най-после успя да измъкне главата си от каишката и диво се огледа, търсейки убежище. Пуделът, като видя, че врагът му е свободен, полудя, също успя да се освободи от каишката и се втурна след него. Роло видя една-единствена пътечка и затича по нея, мина покрай смаяния униформен служител и влезе в „Оранжери“. Пуделът го следваше по петите. Мисти и служителят последваха джафкащото кълбо и влязоха в трапезарията тъкмо навреме, за да видят как посетителите се изправят на крака и се отдръпват. Само за секунди Роло успя да се напъха под масите, а пуделът все така го следваше. Викове и писъци изпълниха въздуха. Столовете бяха преобърнати, чиниите паднаха на пода, а покривките полетяха на всички страни. После Роло скочи върху пианото — за голямо изумление на мъжа, който свиреше. В този момент Уорън влезе в ресторанта и се запъти към пианото, където Мисти, с протегната ръка, се опитваше да накара Роло да слезе. Пуделът тичаше около пианото и продължаваше да лае. С крайчеца на окото си Мисти видя пребледнялата господарка на пудела да влиза в ресторанта и да вика:
— Колет, успокой се, мила.
Мисти забеляза, че Присила седи като статуя. Но й се стори, че вижда весела искрица в очите й. Мисти свирна високо, замаха с ръце и извика на Роло: