— Някакъв проблем с колата ли, мадам?
Тя премигна. Струваше й се, че този мъж много бавно схваща как стоят нещата.
— Не. Никакви проблеми. — Тя извади чековата си книжка и започна да я върти из ръцете, облечени в скъпи ръкавици. — Казвам се Мисти Девънпорт, а този човек е Нат. Той е с мен. Ще купим обзавеждане за спалня.
Ченето на мъжа увисна.
— Мисис Девънпорт ли казахте, мадам?
— Да, точно така — отговори тя и си помисли, че той най-после започва да схваща.
Управителят се изкашля, а после ги дръпна настрани от потока клиенти, които влизаха и излизаха непрекъснато. Поклони се, а очите му издаваха нетърпение.
— Аз съм управителят на магазина, мадам — представи се той. — За мен ще бъде удоволствие да ви помогна. — Погледна неодобрително Нат. — Страхувам се обаче, че вашият помощник ще трябва да почака…
— О, не! — прекъсна го Мисти, като хвана кочияша за ръката. Другата си длан постави с разперени пръсти на гърдите си. — Виждате ли, понякога припадам неочаквано и той трябва да ме вдигне и да ме занесе до колата.
Нат отвори широко уста, а управителят се запита какво ли се прави в такива случаи. Мисти разгърна чековата си книжка.
— Има ли и други такива магазини в Сейнт Луис, Нат?
Кочияшът кимна.
— Да, мадам, разбира се. Има още няколко. „Париж“ беше построен миналата година. Намира се на крайбрежната улица и…
— Обзавеждането за спалня се намира на третия етаж — прекъсна ги управителят и махна с ръка подканващо. — Аз лично ще ви придружа дотам.
Като минаха покрай щанда с мъжки дрехи, едно палто привлече вниманието на Мисти.
— О, почакайте! — извика тя на управителя. — Искам да купя палто за съпруга си. Ще му върши работа другата зима, като се върнем в планините. Елмър Фрокмортън от долината Ръсел правеше палта от вълчи кожи, но се спомина. Освен това вълците намаляват с всяка година.
Управителят се усмихна снизходително.
— Тези палта не са от вълча кожа, мадам — отговори той и помилва коженото палто. — Те са от истинска сибирска самурова кожа.
Мисти също погали палтото.
— Е, Рейвън не е придирчив. Щом не може да има палто от вълча кожа, ще се задоволи с такова от самурова.
Лицето на управителя се сгърчи.
— А не искате ли да знаете каква е цената?
— О, това няма значение. Въобще няма да накърни милионите на Девънпортови.
По челото на управителя бяха избили капки пот.
— Добре. Какъв номер носи мъжът ви?
Тя се огледа и посочи един джентълмен, който тъкмо излизаше от магазина.
— Не съм сигурна, но на ръст е колкото онзи човек. — Усмихна се лъчезарно на управителя. — Вие не бихте ли могли да прецените?
— Да, да, разбира се, съпругът ви носи номер четирийсет и втори — отговори управителят.
Мисти попълни чек и му го подаде.
— Отначало ме беше малко страх да попълвам тези хартийки, но няма нищо страшно, нали. — Тя се засмя дълбоко. Наистина се забавляваше. — Наистина ми харесва звукът, който писалката издава, като докосне хартията.
Още не бяха стигнали втория етаж, а Мисти изпадна в нещо като треска. Купи нова цигулка за чичо Фъзи и ново банджо за леля Изи, карабина за Езра, рокли за Лъки и библия за отец Джубал. Купи порцеланови изделия, чаршафи, лампи и маслени картини за къщата и за всяко нещо пишеше отделен чек. Даваше ги на управителя с усмивка. Когато пакетите бяха опаковани, изпрати Нат да ги занесе до колата и даде пет долара на един млад мъж, за да стои до каретата и да ги пази. До това време управителят вече беше разхлабил вратовръзката си, държеше молива зад ухото си и бършеше челото си с кърпичка. Когато Мисти се спря, за да купи ботуши на Езра, и написа поредния чек, видя, че са останали само още три, и каза на управителя:
— Вижте, останаха само три. Мисля, че е по-добре да отидем направо на третия етаж.
Лицето на Нат беше доста разтревожено.
— Мисля, че е по-добре да спрем още сега, мадам. Каретата е вече пълна догоре, а вие изхарчихте достатъчно пари.
Управителят протегна ръка, за да го накара да замълчи.
— О, не се тревожете — каза той. — Имаме фургони, които доставят всичко по домовете. И то безплатно.
— Добре — отговори Мисти. — Тогава, след като купя обзавеждане за спалня, ще купя още някои по-големи неща — бюра и може би едно от онези големи пиана, каквото видях в „Оранжери“.
Управителят я изгледа внимателно.
— Питах се — каза той, докато вървяха нагоре по стълбите, а разтревоженият Нат ги следваше по петите — дали знаете какво е кредит?
Мисти погледна лицето му, което издаваше, че очаква с нетърпение отговора. Изненада се, че Рейвън не й беше споменал нищо за това.