Най-после мисис Вандерхузи се обърна към нея и като видя, че половината сандвичи са изчезнали, смръщи неодобрително вежди. Мисти се усмихна и потърка стомаха си.
— Винаги много съм обичала пъстървата — каза тя. — А едно от тези парченца не е достатъчно голяма хапка.
Мисис Вандерхузи пребледня, но Присила успя да спаси Мисти, като наля още чай. Отпивайки още няколко глътки, момичето погледна Мисти и успя да симулира усмивка.
— Искам да дойдеш с мен в болницата следващия четвъртък — каза тя. — Ще има репортери от вестниците, които ще искат да снимат доброволките. Ще се видиш на страниците на печата.
Мисти знаеше, че това ще достави удоволствие на Джон, който непрекъснато търсеше изява в обществото.
— И още, мила моя — каза мисис Вандерхузи, като стисна ръката й, — вие и Адам сте поканени в дома ми в неделя вечер на вечеря и танци. Милата Присила ще бъде там с Уорън. Ще се срещнете и с дъщеря ми, Естела.
— О, не съм сигурна… — отговори Мисти.
— Глупости, мила моя — сряза я остро мисис Вандерхузи. — Трябва да дойдете. Там ще бъдат всички, които имат положение в обществото. — Лицето й грееше от щастие. — Дори кметът на Сейнт Луис ще бъде там.
Изведнъж Присила се изправи и погледна към персийската котка, която лежеше на моравата, издута като кит.
— Господи, какво не е наред с тази котка? Защо не се движи? Обикновено е толкова жива.
Мисти въздъхна облекчено, погледна Присила и се усмихна сладко.
— Да, долината Ред Оук е много високо в планините — каза Мисти, като придърпа стола си по-близо до Естела, за да вижда по-добре дебелото й мазно лице. — Някои пътеки са толкова стръмни, че може да ги изкачи само дива котка. Повечето животни там са диви и ние ходим въоръжени.
Дебелата дъщеря на семейство Вандерхузи беше облечена в жълта копринена рокля, която само подчертаваше повехналата й кожа и косата й — отпусната и безжизнена. Момичето се засмя на хумора на Мисти, която, като хвана ръката й, откри, че е студена, и разбра, че да бъде с толкова много хора като тази вечер е истинско мъчение за тромавото момиче. Уплашена е като заек, помисли си Мисти.
Когато бяха пристигнали в дома на семейство Вандерхузи, Мисти наистина беше впечатлена, защото това беше истинско събитие в живота й. Тук беше цялата аристокрация на Сейнт Луис. Беше толкова изненадана и притеснена, че говореше само с Присила и Уорън. После беше срещнала Естела. В трапезарията ги сложиха една до друга и тя й беше посветила вниманието си през по-голямата част от вечерта, като се опитваше да предизвика усмивката й.
Ето, че чиниите бяха отнесени и беше сервирано ароматно кафе. Вниманието на всички беше приковано в кмета, който се беше облегнал назад и бе поставил дланите си с разперени пръсти на масата, което беше знак, че ще последва още една дълга история. Мисти прошепна в ухото на Естела:
— Ако ми позволи да поработя върху плешивата му глава, бих могла да накарам малко коса да му израсте. Имам специална билкова смес за това.
Естела намери изказването за много смешно и се закикоти. Мисис Вандерхузи, която отново носеше толкова много пера, че с тях би могло да се напълни цял дюшек, изгледа остро дъщеря си. Мисти срещна погледа на Рейвън, който седеше срещу нея, потисна усмивката си и стисна здраво устни.
Рейвън въртеше столчето на чашката си между палеца и показалеца си и се питаше какво ли е казала Мисти на момичето, за да го разсмее. За първи път виждаше Естела да се смее и се възхити на таланта на Мисти да кара хората да се отпускат, да се чувстват щастливи. Кметът продължаваше да говори, но Рейвън не успяваше да се концентрира върху думите му. Въпреки малко мрачното си настроение, гледаше с нежност Мисти, която се преструваше, че слуша. Всички дами бяха облечени съвършено, но Мисти приличаше на диво, свежо цвете сред изкуствени цветове.
Най-после кметът спря да говори, всички въздъхнала облекчено и отидоха в салона да потанцуват. Рейвън придружи Мисти. Когато влязоха в просторната стая, Мисти видя Естела, която стоеше до стената и изглеждаше съвсем не на място.