— Погледни горкото момиче, тромаво е като пуйка. Така ли се държи на всички партита? — попита го тя разтревожено.
Рейвън повдигна едната си вежда.
— Страхувам се, че да. И двамата й родители ужасно се страхуват, че тя ще си остане стара мома. Представят я на всички лекари от болницата, но безрезултатно.
Мисти нямаше време да отговори, защото няколко млади кавалери се скупчиха около тях и я замолиха за по един танц. Докато тя се отдалечаваше с един от тях, Рейвън си спомни какво беше чул по-рано този ден и се замисли за ефекта, който това би имало върху техния брак. Точно тогава видя Уорън да влиза в салона. Присила отиде да поговори с някои от дамите, а брат му се доближи до него.
— Защо си толкова замислен? — запита го Уорън.
Рейвън все още гледаше младия доктор, който се носеше по паркета с Мисти.
— Днес в болницата се случи нещо — каза той — Доктор Вандерхузи, който ще се пенсионира след няколко месеца, каза, че ме е препоръчал за главен лекар. Ако традицията бъде спазена, бордът ще одобри неговата препоръка.
Лицето на Уорън грейна от щастие. Той потупа брат си по гърба.
— Това е чудесна новина! Винаги си искал този пост и… — Гласът му постепенно заглъхна, защото видя, че погледът на брат му е прикован в Мисти. — О… Разбирам какъв е проблемът — каза тихо, загрижено смръщил вежди. — Не си ли й казал още?
— Не, не съм. И не знам кога ще го направя. Тази вечер определено не е най-подходящият момент — отговори той, като пристъпи от крак на крак и се огледа наоколо. — Имам нужда от време, за да обмисля нещата, преди да говоря с нея.
Най-после танцът свърши. Той остави Уорън, отиде до Мисти, усмихна й се и я взе в обятията си. Докато се носеха в ритъма на музиката, той гледаше лицето й, което издаваше безгранично доверие в него, и обмисляше проблема. Винаги беше мечтал за поста на главен лекар. Той щеше да му позволи да направи някои изключително необходими промени в „Сейнт Мери“. Но как да каже на това невинно момиче, че мисли да приеме поста, когато то живееше само с мисълта за връщане в планините Озарк? Болестта на Джон беше отложила вземането на решение, но, откакто бяха пристигнали в града, те вечно спореха къде ще бъде постоянното им жилище. И ето, че сега щяха да бъдат принудени да вземат важно решение — решение, което ще промени драстично живота им.
Рейвън гледаше как по лицето на Мисти пробягват различни чувства. Забеляза, че тя непрекъснато хвърля поглед към Естела, и разбра, че крои някакъв план.
— Е, какво замисляш? — попита я той, изпълнен с подозрения.
— Нищо. Мислите ми са чисти като утринна роса.
Когато танцът свърши, тя се изплъзна от ръцете му, без да чувства вина. Нямаше закон, който да я задължи да му казва всичко, нали? Особено когато имаше вероятност той да не одобри онова, което се върти в главата й. Изпитваше силно съчувствие към Естела, която седеше сама на един стол до стената. Отиде и седна до нея. Взе пухкавата й ръка в своята и я погледна право в очите.
— Майка ти ми каза, че и ти като Присила и мен ще работиш като доброволка в болницата — каза Мисти.
Естела се усмихна срамежливо.
— Да, вярно е.
Мисти стисна ръката й.
— Е, искам да знаеш, че имам малък подарък за теб. Подарък, който ще излекува тъгата ти. Нека се срещнем малко по-рано в четвъртък и ще получиш изненада, която ще те направи толкова щастлива, че дори краят на роклята ти ще се навие!
Глава 17
В четвъртък сутринта Мисти се облече в обикновена бяла блуза и синя пола и пристигна в болницата в десет часа, кипяща от нетърпение. Въпреки даденото на Рейвън обещание, беше взела торбата с билковите лекарства. За да успокои съвестта си, си повтаряше, че е взела торбата, за да се чувства по-уверена. Нямаше да наруши обещанието, в никакъв случай.
Като влезе в стаята, определена за доброволците, видя Естела.
— Седни и си затвори очите — каза тя, хвана я за пълните рамене и я заведе до един стол.
Бяха единствените в стаята. Мисис Вандерхузи беше отишла да провери дали болницата разполага с достатъчно хранителни продукти. Мисти извади пакет, обвит в кафява хартия.
— Отвори го — каза тя с усмивка. — Това е подаръкът, за който ти говорих. Работила съм над него цял следобед вчера.
Естела бързо разгъна хартията и лицето й силно пребледня, защото в скута й лежеше кожена торбичка от изсушена кожа, висяща на дълга червена връв.
— К-какво е това? — заекна тя ужасена.
Мисти се усмихна и си помисли, че гражданите наистина са много невежи.
— Средство, което ще накара някого да се влюби в теб, разбира се. Любовна магия. Вътре има билки, комбинирани по специален начин. — Естела се сви и я изгледа уплашено. — Наистина имаш късмет, че си донесох билките. — Коленичи пред момичето и започна да й говори поверително: — А сега ще ти кажа какво трябва да направиш, за да си хванеш момче. Избери някого, после си кажи желанието над торбичката и си легни да спиш. За по-малко от месец, мъжът ще виси пред вратата ти, направо болен от любов по теб. Ще можеш да го въртиш на пръста си. А скоро ще забият и сватбените камбани.