Изправи се и погледна пребледнялата Естела, питайки се защо тя е като ударена от гръм. Явно дори нямаше да й благодари за подаръка, който, без съмнение, щеше да промени живота й.
— Няма какво да си губим времето — каза Мисти. — Кажи на майка си, че съм отишла да видя някои от пациентите. По-късно ще може да ми каже какво трябва да правя.
Все още бяла като стените, Естела бавно кимна с глава. Мисти, доста разтревожена, излезе от стаята, като си мислеше, че беше постъпила добре, като беше направила любовната магия много силна. Помнеше обещанието, дадено на Рейвън, но нещо отвътре я караше да прилага уменията си. Толкова много искаше да помогне на болните!
Зави зад ъгъла и едва не се блъсна в Присила, която беше като видение в розово. И двете се засмяха. Мисти хвана Присила за ръката.
— Ела с мен — започна да я убеждава тя. — Можем да свършим много работа още преди мисис Вандерхузи да е започнала.
— Но аз винаги правя онова, което тя ми нареди — възрази Присила. — Никога не съм вземала сама решения. Аз…
— Не се тревожи — отговори Мисти с тон, който имаше за цел да я успокои. — Знам къде е всичко. Първо ще посетим възрастните пациенти, а после ще отидем в детското отделение, защото децата имат по-голяма нужда от нас.
— Но аз…
Мисти я хвана за ръката и я завлече в женското отделение, където влезе уверено и изгледа бодро пациентките, които на свой ред я погледнаха с огромно любопитство. Мисти видя, че на таблите на леглата висят таблици, и каза на Присила:
— Хайде да видим от какво са болни горките хора. Ти ми прочети какво пише в таблиците, а аз ще им кажа как да се почувстват по-добре.
— Но аз наистина не мисля, че това ни влиза в работата. — Присила прехапа долната си устна.
— О, хайде! — Мисти пъхна една от таблиците в ръцете й. — Аз само говоря, а това не може да навреди на никого, нали?
— Е… Предполагам, че не — отговори колебливо момичето. С измъчено изражение, тя започна да чете шепнешком: — Тази дама има силна диария и е обезводнена.
Жената се опита да се понадигне, за да види какво става, но Мисти нежно я накара да се отпусне на възглавниците.
— Имате нужда от лимонов чай — каза тя. — Никой от докторите не ви е казвал това, нали? — Погледна озадаченото лице на жената. С широко отворени очи, жената поклати глава и въздъхна дълбоко. — О, Господи! — възкликна Мисти. — Не съм и помисляла, че тези градски доктори не могат да се справят с прост случай като този!
За миг си представи смръщеното лице на Рейвън, но беше така погълната от работата си, че бързо успя да го избута някъде навътре в подсъзнанието си.
— Следващият пациент — каза тя, закрачи бодро и изгледа остро помощничката си.
— Тази дама има лошо изкълчен глезен — информира я Присила.
Мисти провери превръзката и предупреди жената:
— Ако бинтовете не са потопени в горещ оцет, подправен със сол, това трябва да бъде направено.
На третото легло лежеше жена със силен ревматизъм. Мисти извади от торбата си маслена отвара и я подаде на жената. Преди да излезе от отделението, прегледа една жена, която беше в самото начало на родилните болки.
— Мила — каза й тя, — ако успееш да убедиш някой от тези градски доктори да постави брадва под леглото ти, това ще разреже болката и тя ще намалее значително, а ако съпругът ти забоде над леглото ти глава на крокодил, това ще ускори нещата.
Жената нададе стон и поклати глава. Тогава в отделението влезе една сестра, успя да хване част от разговора им и им показа с поглед, че не са желани там. Като вървяха към мъжкото отделение, Присила имаше много измъчен вид.
— Мисля, че вече трябва да се връщаме — каза тя, а лицето й издаваше огромно напрежение.
Мисти въздъхна.
— А аз казвам да продължим. На всяка цена трябва да отидем в детското отделение, защото там имам важна работа.
В мъжкото отделение изненаданите пациенти бързо придърпаха чаршафите към брадичките си. Тук продължиха по същия начин — Присила четеше написаното на табелите, а Мисти, скръстила ръце, крачеше около леглата и обмисляше какво лечение да назначи. Беше вече единайсет и половина и в отделението влязоха служители в зелени престилки, които бутаха колички, пълни с храна. Мисти хвърли поглед на таблите и извика възмутено на Присила: