— Всичко ще се оправи. Всичко ще бъде наред.
Още докато изричаше думите, знаеше, че е излъгала. Защото малките „индианчета“ тръгнаха към храстите, а голите дупенца на някои от тях се виждаха под болничните престилки, които вятърът повдигаше. Настана същински хаос. И тогава Мисти видя няколко лекари в бели престилки да излизат от болницата. Приличаха на ангелите на отмъщението. Доктор Вандерхузи също беше там, но погледът й беше привлечен от Рейвън, който вървеше начело, смръщил вежди и стиснал ръце в юмруци. Можеше да се закълне, че очите му мятат мълнии. Мисти зачака пристигането му, но й се искаше още там, в този миг, да умре. Сърцето й биеше силно като барабан.
На следващата сутрин двамата закусваха мълчаливо заедно.
— Би ли ми подал солта? — попита Мисти.
Той постави кристалната солница пред нея, без да каже дума. Тя посоли яйцата си, без да отдели поглед от мрачното му лице. В болницата си бяха разменили няколко думи, но снощи той се беше прибрал в десет часа от работа и оттогава не й беше проговорил. Разминаха се на стълбите и той си легна. Тя знаеше, че е ядосан, задето не беше спазила обещанието си, и чакаше ядът му да премине. Замислена за създалото се положение, мъчително преглътна парче сух хляб. Знаеше, че сега няма да преодолеят положението така лесно, както когато беше похарчила цяло състояние, защото този път грешката й не можеше да се припише на неопитност. Започваше да я обзема отчаяние.
Продължиха да се хранят в ледено мълчание, а тракането на приборите само увеличаваше напрежението между тях. После, когато погледите им се срещнаха, Мисти почувства сълзи да бликат в очите й.
— Е, защо не го кажеш? — попита напрегнато тя. Изтърва сребърната си вилица и тя падна с тъп удар върху покривката. — Просто го кажи.
Рейвън я изгледа толкова студено, че сърцето й се смрази.
— Да кажа какво?
— Онова, което таиш в себе си — извика тя и хвърли салфетката си на масата. — Кажи, че съм нарушила обещанието си. Кажи, че съм направила глупава грешка. Просто кажи нещо!
Рейвън се изправи, погледна я и реши, че му прилича на уплашено дете. Господи, бе побеснял, когато разбра какво е направила! Пъхна ръце в джобовете си и закрачи около масата. Спомни си какви физиономии бяха направили колегите му, когато беше влязъл в общата зала и беше разбрал, че говорят за съпругата му.
Мисти срещна погледа му и се облегна назад.
— Знам, че вчера направих някои грешки, но…
Той се обърна рязко. Не можеше да повярва на ушите си.
— Няколко грешки? — повтори и тръгна бавно към нея. — Нима наричаш това няколко грешки? — Изгледа я свирепо и видя как тя се сви под погледа му. — И, на всичкото отгоре, си замесила и Присила!
Мисти отново изпита ревност. И как би могла да не ревнува, когато тонът му недвусмислено подсказваше, че уважава много Присила? Дали Присила не беше готова да се омъжи за Уорън само и само за да бъде близо до Рейвън?
— Но аз на никого не съм навредила — защити се тя. — Аз само говорех.
— Ами бъркотията, която си причинила с размяната на таблите с обяда?
Настроението й спадна още повече. Очевидно, той знаеше всичко.
— Ти си чул?
— Разбира се, че съм чул! — викна той. — За теб говореше цялата болница! Научих абсолютно всичко! — Говореше доста грубо. — А и Естела ми разказа, че си й предложила любовен талисман, та да може да си хване „момче“. Майка й каза, че си я разплакала.
Мисти я заболя сърцето.
— Тя не го е харесала? А работих толкова дълго върху него и го направих много мощен. — Гледаше разярения Рейвън и не можеше да повярва, че Естела не се е зарадвала на подаръка. Наведе глава и прошепна: — Чувствам се толкова безполезна тук, че когато ми се удаде възможност да лекувам хората, не можах да устоя на подтика. Признавам, че можех да размисля по-добре, преди да направя каквото и да било, но толкова много ми се искаше да бъда полезна, че не можех да се спра.
Рейвън седна до нея и я прегърна през раменете. Разбра, че, поне според нея, тя е направила онова, което е трябвало да направи. Част от него искаше да я закриля от всичко, докато друга негова част кипеше от гняв. Обвиняваше себе си, че й беше позволил да поеме отговорност. Тя го погледна умолително.
— Знам, че отидох малко далеч с децата, но…