Като свърши, Рейвън се отпусна на стола си, вече разкаян от постъпката си. Бледото лице и треперещите устни на Мисти говореха, че е казал повече, отколкото е необходимо. Искаше му се да може да върне назад всяка дума. Но изпитваше и облекчение, че най-после са изяснили нещата. Искаше да я прегърне, но разбираше, че нейната гордост не би го допуснала.
Мисти гледаше мрачното му изражение, шокирана от току-що чутото. Знаеше, че е допуснала много грешки както в домакинството на семейство Девънпорт, така и в обществото. Но продължаваше да постъпва така, както смяташе, че е правилно, и оставяше Рейвън да събира парчетата след нея. Преглътна сълзите си и се опита да скалъпи някакво оправдание, но устните й се движеха безмълвно. И изведнъж се почувства много уморена. Искаше да си почине, да остане сама в спалнята. Най-после Мисти разбра, че нещата, заради които я ценяха в планините — умението й да лекува с билки, да вдъхне надежда на борещ се за живота си пациент, да успокои умиращ — не означаваха нищо тук. Тук тя беше невъзпитана, необразована, предмет на подигравки. Изпита силна болка, като си помисли, че и Рейвън може да я причисли към тази категория.
Три дни по-късно, като се върна от болницата и се спря във фоайето да даде шапката си на иконома, Рейвън дочу приглушени гласове от трапезарията. Разпозна дълбокия глас на баща си, но не успя да разпознае женския глас. Като влезе в стаята, се изненада да види там Присила. Тя стана веднага щом очите им се срещнаха.
— Мисля, че вече е време да си тръгвам — каза тя и се изчерви силно. Сложи белите си ръкавици и се обърна към Джон: — Радвам се да видя, че сте добре. Надявам се, че вашето подобряване ще продължи.
Той й се усмихна и я потупа по ръката.
— Благодаря, че се отби, мила. Идвай ми на гости по всяко време.
Като мина покрай Рейвън, Присила скромно наведе очи към пода. Минута по-късно той чу затварянето на входната врата и се приближи до барчето, за да си налее едно питие. Докато поставяше лед в чашата си, той гледаше Джон и видя доволната усмивка на устните му.
— Е, не ти ли казах? — заяви триумфално старецът. Рейвън, който знаеше, че ще последва нова лекция, независимо дали той ще захапе въдицата, или не, седна на дивана и започна да отпива от питието си. — Ясно е като бял ден — продължи Джон. — Присила е влюбена в теб. — Рейвън се надигна, но баща му протегна ръка, за да го спре. — Почакай. Изслушай ме! — извика той раздразнено. — Тя дойде тук под претекст, че иска да види мен, но само слепец не би видял как се изчерви, когато влезе ти.
У Рейвън се надигна раздразнение. След кавгата с Мисти, между тях се чувстваше силно напрежение, но двамата щяха да преодолеят проблемите си. Не искаше да слуша подобни думи от баща си.
— Момичето се изчервява, като види, когото и да е — каза той безизразно. — Това нищо не означава.
Очите на Джон проблеснаха.
— Не, грешиш! Тя е влюбена в теб. Защо иначе ще идва непрекъснато в къщата ни? Не съм глупак и не мисля, че идва тук заради мен.
Рейвън отново отпи от питието си.
— Ти грешиш. Тя е влюбена в Уорън.
Старецът ахна от изненада, после избухна в смях.
— Уорън? Господи, как би могла да се влюби в него?! Какво в него би могло да привлече, която и да е жена!
Рейвън скочи с питието в ръка и закрачи неспокойно из стаята.
— Ако не си забелязал — отговори той, като хвърляше погледи през рамо към баща си, — той е много интелигентен и има приятно чувство за хумор.
Джон, с каменно лице, гледаше към стената.
— Невъзможно. Знам, че тя се движи в обществото с него, но това е само за да бъде близо до теб. В Уорън няма нищо, което да привлече момиче като Присила.
Рейвън можеше да каже, че те се познават от деца, че характерите им са еднакви, че харесват едни и същи неща, но тъй като знаеше, че баща му е предубеден по отношение на Уорън, не мислеше, че от думите му би имало някаква полза. Остави чашата си на масата и тръгна към вратата, но Джон се наведе напред, за да привлече вниманието му.
— Чакай! — извика той силно. — Има нещо важно, което трябва да ти кажа. — Присви очи и извади от джоба си плик. — Поканил съм някои от приятелите ни на вечеря след няколко седмици. Днес получих потвърждение, че ще дойдат. Ще дойде и един мой познат, с когото преди години учихме в едно и също училище. Той има голямо влияние в железопътния бизнес и може да ми помогне да се сдобия със земята, за която отдавна мечтая. А това ще означава още милиони за компанията! — Той удари с длан по бедрото си. — Повярвай ми, много хора биха дали и мило, и драго, за да се сприятелят с него и да получат подкрепата му, но аз ги победих всичките!