Рейвън беше сигурен, че сега ще последва някаква молба от страна на баща му.
— И защо ми разказваш всичко това?
Устните на Джон се изкривиха от едва сдържания му гняв.
— Защото имам нужда от помощта ти. А също и от помощта на Мисти — призна той, макар признанието да му причиняваше силна болка. — Искам тя да даде много богата вечеря, да осигури подходяща атмосфера. Трябва да се поканят поне петдесет човека. И все каймака на обществото. Искам храната да бъде изтънчена, а вината — подбрани. И искам също така този човек да се забавлява, както никога в живота си.
Рейвън се ядоса, защото не искаше да подлага Мисти на допълнително напрежение.
— И защо мисис Хъксли да не направи това чудо за теб?
— Тя е достатъчно добра да се справя с всекидневните обеди и вечери, но не би могла да постигне великолепие и пищност — отговори Джон. — А точно в това е работата. С празненството трябва да се заеме стопанката на къщата, а не икономката.
— Не мислиш ли, че искаме прекалено много от Мисти?
Джон го изгледа мрачно.
— Не, въобще! — каза остро той и се усмихна кисело. — Това е неин дълг като моя снаха. Давам й шанс да измие позора от името си. Нали ти казах, че трябва да направим нещо, за да си възвърнем уважението на обществото? Тази възможност е златна. Хората ще си съставят ново мнение за нея, ако успее. Очаквам от Мисти да се справи блестящо.
Рейвън се ядоса, защото баща му се опитваше да ги манипулира и двамата, за да повдигне собствения си престиж. Но знаеше, че е невъзможно да го накара да промени решението си. После се сети, че така Мисти може най-сетне да се почувства полезна. Този път щеше да й помогне да се справи.
— Ще й предам думите ти — каза той сухо и тръгна към вратата. На прага се спря и погледна баща си, който очакваше с радост събитието. — И кой е този така уважаван гост? — попита от празно любопитство.
Джон се усмихна и ако не го познаваше така добре, Рейвън щеше да помисли, че наистина вижда блясък в очите му.
— Това е най-интересното — отговори той гордо. — Нашият гост се казва Бенджамин Прескът Лонгстрийт, уважаваният губернатор на Мисури.
Глава 18
— Губернаторът на Мисури? — повтори Мисти с широко отворени очи. Остави четката си за коса на тоалетната масичка и притисна длан до сърцето си. — Губернаторът на Мисури ще дойде тук?
Рейвън беше изчакал да се приберат в спалнята си, за да й каже новината насаме, защото искаше да имат време да я обсъдят. Но сега, като я гледаше седнала по копринена нощница пред огледалото, можеше да мисли само за това, колко красива е тя. Деколтето разкриваше голяма част от гърдите й, а косата й беше така блестяща… Беше като ударена от гръм — също като в деня, когато разбра, че той е Девънпорт.
Дъждът се беше усилил. Тя беше толкова изненадана, че не можеше да намери думи и се чуваше само тропането на едрите дъждовни капки по покрива. После тя отметна дългата си блестяща коса назад и тръгна към него, а прекрасната й фигура се открояваше под прозрачната материя.
— Сигурен ли си? — попита го, а гласът й трепереше.
Той сложи длани на раменете й, а после ги плъзна надолу, наслаждавайки се на копринената й кожа.
— Да. Ще дойде на вечеря след две седмици. Джон помоли да организираш изискано празненство за него.
Тя пребледня и го погледна така, все едно не вярваше на ушите си.
— След всичко, което се случи, съм изненадана, че той има такава молба към мен.
Рейвън отново се запита дали отговорността не е прекалено голяма за нея. Тя беше свежа и ухаеща след банята и той я притегли към себе си. Не бяха се любили от онзи злополучен ден в болницата и сега, с пълните си гърди и блестящ поглед, тя наистина го изкушаваше силно.
— Не е необходимо да приемеш — каза Рейвън.
Тя го гледаше безмълвно, после бавно премигна.
— Какво ще трябва да направя?
Той я погледна нежно, изненадан, че тя се замисля дали да приеме такова голямо предизвикателство.
— Ще трябва да поемеш нещата в свои ръце. Мисис Хъксли е организирала такива вечери и преди. Може да прегледаш съставеното от нея меню и да добавиш нещо… Да придадеш на нещата твоята индивидуалност. Ще трябва да наемеш музиканти, както и допълнителни слуги, които ще помагат за сервирането, ще трябва да отидеш до цветарницата да поръчаш цветя и да се погрижиш за отпечатването на поканите. Тъй като ще дойде самият губернатор, нито един от поканените няма да откаже. — Тя го погледна с празен поглед и той добави: — Решението е твое, но ако приемеш, аз ще ти помогна.