Седмица по-късно Мисти влезе в мрачния кабинет на Джон и го завари да чете вестници, поизправен на възглавниците.
— Помислих, че може би ще искаш да видиш менюто, което съставих за вечерята, на която ще присъства губернаторът — каза тя весело. Докато вървеше към него, се почувства слаба. Зави й се свят от миризмата, с която стаята беше просмукана, защото тя я отъждествяваше с неговото отношение към самата нея. — Добавих и листа с вината, които бих предпочела да се сервират — продължи тя.
Като застана до него, видя как лицето му леко се сгърчи. Той не я поздрави, но й направи знак да седне на стола до леглото. Грабна менюто от ръката й, намести очилата си и започна да чете, като тихо си мърмореше под нос.
За съставянето на менюто й беше помогнала мисис Хъксли, а за избора на вината — икономът. И тя се надяваше, че свекърът й ще одобри упоритата й работа. Но той свали очилата си, хвърли ги на леглото и извика:
— Не! Нима не виждаш, че тези ястия са твърде обикновени?! — Поклати яростно глава. — Объркала си и вината. С десерта се сервира леко и искрящо вино, а не сухо.
Сърцето на Мисти се сви. Въпреки многото положени усилия, отново не беше успяла да му угоди. Докато гледаше смръщеното й лице, й се струваше, че той винаги ще намира в нея недостатъци. Джон й подаде листа с думите:
— Ще работиш над това, докато то стане идеално. И се постарай повече този път! — И той невъзмутимо вдигна един от вестниците. — Изпрати ли вече поканите? Нае ли музиканти? — попита я все така недоволно и намести очилата на носа си.
Мисти беше твърдо решена да не му показва, че е разочарована от неговото отношение към нея.
— Поканите са изпратени — отговори тя спокойно. — Но…
— Не ми казвай, че още не си наела музикантите — прекъсна я той. Не искаше да й даде дори възможност да довърши изречението. — Би трябвало Присила да планира вечерята, не ти. Тя знае как да се справя с тези проблеми.
Гневът, който Мисти успяваше да сдържа досега, изведнъж избухна. Защо непрекъснато я сравняват с Присила, защо непрекъснато й напомнят, че й липсва подходящо възпитание? Изправи се, нави листа с менюто на руло и застана твърдо в долния край на леглото. Видя присмехулното изражение на лицето му и гордостта й също се надигна.
— Знам, ти мислиш, че щеше да е по-добре, ако синът ти се беше оженил за Присила, но той не мисли така. И е женен за мен. — Пулсът й беше малко ускорен, но тя усещаше, че е дошло време да се противопостави на свекъра си. — И ти трябва да приемеш този факт. Защото си баща на съпруга ми.
— Доколкото знам, ти си принудила Адам да се ожените набързо. Синът ми не е имал време да размисли — възрази Джон. Той я обвиняваше, нападаше я.
Мисти почувства вина. Да, тя наистина беше уредила женитбата набързо. И сега си спомни съмненията, които беше имала по онова време. Изправи гордо глава, но остана мълчалива, вгледана в лицето на Джон, което я обвиняваше, и не намираше думи да се защити. Дали Рейвън щеше да се ожени за нея, ако тя не беше уредила нещата? Силата на духа й спадна. Спомни си, че Рейвън все още не й бе казал, че я обича, нито дори в моментите, когато се любеха. Дали за него привличането между тях не беше чисто физическо? Дали не беше я взел със себе си в града просто защото искаше да я има в леглото си? И дали любовта му не беше запазена за Присила или за някоя като нея? Изведнъж много съмнения нахлуха в душата й и тя стана несигурна. Срещна студените очи на Джон и изведнъж се почувства слаба, отмаляла. Нали беше решила, че е време да сложи всичко в ред, но ето, че свекърът й още един път беше успял да я победи. Много искаше да се защити, но не можеше да намери думи. Оставаше й единствено да излезе от стаята. След себе си чу как Джон тихичко се смее.
Най-после дойде и вечерта, в която губернаторът щеше да вечеря в тях. Застанала на стълбите, за да посрещне гостите, Мисти виждаше единствено калейдоскоп от лица и проблясващи бижута. Макар главният гост още да не беше дошъл, елитът на Сейнт Луис се беше събрал. Тихите гласове се смесваха с музиката. Цяла седмица Мисти беше работила по организацията на вечерята. Само един път беше отскочила до болницата, за да посети Сара. И сега, докато гледаше тълпата, докато чуваше тихия им смях и тракането на кубчетата лед в чашите, тя едва можеше да повярва, че е успяла да планира всичко за една такава бляскава вечер.
Обвинението на Джон, че е принудила Рейвън да се ожени набързо за нея, беше намалило значително нейната самоувереност, но въпреки всичко, въпреки съпътстващото напрежение, тя беше работила упорито, като беше избягвала срещите със стареца. Но думите му не излизаха от съзнанието й, бяха като трън в мозъка й. Все още несигурна в любовта на Рейвън, тя успяваше да запази всичката мъка за себе си и да не потърси обяснение. Гледаше Рейвън, който се движеше с лекота из стаята, олицетворение на идеалния домакин. От него струяха жизненост и магнетизъм. Той беше мил с дамите и любезен с господата. И когато той тръгна към нея, тя отново изпита нежност към него. Нейната любов нямаше никога да премине.