Бил построен и твърд диск, но така и не успели да го вкарат в работен режим. За завъртане на хилядапудовия диск се впрягали 70 коня, главата за четене и запис във вид на люлка с бригада каменоделци се крепяла на огромна греда, движена напред-назад от четиристотин богатири. Каменоделците записвали информацията паралелно, дълбаейки с длета камъка на диска. Когато трябвало нещо да се изтрие, заливали издяланото с цимент. И пак дълбаели. И пак заливали. Трябвало да се работи бързо, без да се пропуска нито един бит. Добре поне че тактовата честота на процесора била ниска. Иначе нямало да смогнат. Но и така работата на този сложен възел постоянно се дезорганизирала — ту излеят цимент където не трябва, ту ударят с длетото на грешно място. Или дошъл грешен бит — и всичко отива по дяволите. Затова зарязали тази работа. Работели с две флопита.
На ДИМ решавали главно задачи от стратегически характер. Колко овце са отгледани през годината в тази или онази губерния, колко струват в пари и т.н. Накратко — занимавали се със статистика. Царят бил доволен, отпускал маса пари от хазната…
Но чиновниците изпортили работата. Накарали тайно програмистите да напишат игра. Едномерна. Те я написали, но не стигнала мощността на ДИМ. Накарали мужиците да въртят по-бързо. Те завъртели. Впрегнали цели стада едър рогат добитък. А на чиновниците все им било малко. Все по-бързо искат. На 38 бикооборота в минута всичко се разпаднало. Талантливият инженер бил ударен от бит по главата и оглупял. А без негово ръководство никой не можел да поправи машината…
Царят разбрал, разгневил се, изпепелил чиновниците, но каква полза? Така и нацепили първата ДИМ за огрев. Полето обрасло с трева, останките изгнили.
Такава значи история.
1997