Приличащото на гъсеница тяло на Дрогс се изви над телескопа.
— Изчезни, Сатана… И не се опитвай да се лепнеш. — Айлък мрачно се върна към мислите си. Под хипноза мозъка му бе натъпкан с информация за Тунсба, която бяха събирали три поколения търговци. И нито един факт не изглеждаше обнадеждаващ.
Кралят бе… е, ако не абсолютен монарх, то почти такъв и то защото над обществото го поставяше законът. Подобно на другите войнствени варвари, тунсбанците изпитваха полурелигиозно уважение към буквата на закона, макар и не винаги към духа. На Патрула пречеха две точки на Кодекса:
а) кралят не дава на врага верен слуга, а се сражава за него до смърт.
б) ако кралят се сражава, то се сражава и цялото мъжко население, независимо от заплахите за собствена гибел, а също и на жените и децата.
Смъртта е по-добра от безчестието! Религията, която доста ревностно изповядваха, обещаваше разкошни небеса на всички паднали за правото дело, и съответно — ужасен ад за нарушителите на закона. Църквата бе мощна организация и набожността на поданиците не пречеше на конфликтите между нея и трона. Може, помисли Айлък, нещо да се направи чрез духовенството?
Търговците отвънка, идвайки понякога да разменят различни промишлени стоки за кожи и подправки на планетата Руфин, почти не оказваха някакво влияние на местната култура. Може би са станали причина за няколко войни и да са породили разни ереси, но като цяло туземците съхраняваха привичния си начин на живот. Основният ефект на търговците се състоеше в изчезването на свръхестествения ужас пред пришълците, които бяха така могъщи, но си оставаха смъртни. Айлък се съмняваше, че дори целият флот на Патрула не би заставил тунсбанците да отстъпят в такъв щекотлив въпрос, като предаването на Уорис.
— Това, което не мога да разбера — каза Дрогс, — защо ние да не се снижим и да засипем града с облак приспиващ газ?
Патрулният кораб бе изпратен с такава прибързаност, че Дрогс бе успял да усвои само необходимия минимум информация за ставащото; а по пътя дотук той, в съответствие с природата на вида си, акумулираше енергия — тялото му можеше да се запаси с много дни сън.
Със свободната си ръка Дрогс обходи флайтера — който бе малък, но добре екипиран: имаше различно оръжие, не само за блъф; а и собствени работилници и лаборатории.
— Различия в обмяната на веществата — отвърна Айлък. — Познатите ни вещества, безвредни за нас, са отровни за тях, а подходящите за тях, ще убият Уорис. Парализиращите лъчи също не са пригодни — ултразвукът ще разбърка мозъците на аборигените като яйца. Струва ми се, че Уорис е избрал планетата в качеството й на дупка, именно по тази причина.
— Но той не знае, че ние можем просто да кацнем и да почнем да стреляме.
— Той може да се досети. Ние пазим в тайна, правилото Патрула никого да не убива, но не е тайна, че избягваме да причиняваме вреда на свидетелите. — Айлък се намръщи. — На Калдон ще се намерят милиони хора, които ще въстанат срещу новото правителство, ако Уорис ни бъде предаден. Безразлично е, дали ще има успех или не, това ще бъде истински геноцид и голям позор за Патрула.
— Хм-м… той не може да излети от планетата без гориво. Резервоарите му трябва да са почти празни. Защо просто да не блокираме планетата и така да го лишим от възможността да купи гориво?
— Блокадата не ни дава пълна гаранция — възрази Айлък.
Дрогс за първи път учавствуваше в космическа операция, до този момент бе работил само на повърхността на планетите.
— Не би било трудно да се унищожи кораба му, но известието, че Уорис е жив непременно ще стигне до Калдон. Ще последват опити да се пробие блокадата и да го отвлекат от там. Рано или късно те ще успеят. А ние сме с вързани ръце — забранено ни е да стреляме. Не, проклет да съм, ние ще го арестуваме и то бързо!
Айлък със съжаление огледа лавиците с биохимия. Ето го, например, хиптима — най-силният наркотик, производен на намбутала. Леко боцване би повалило Уорис, а когато се събуди — с размътен мозък, без сили да помръдне от махмурлъка, но в същото време изпълнявайки всяко желание, — лесно би могло да се измъкнат от него купища полезни сведения за заговора му.
Айлък се чувствуваше по-ограничен откогато и да било в прагматическия си живот. С бластера мигновено би изпепелил цял отряд тунсбански рицари, но архаичното им оръжие не изглеждаше вече така нелепо, когато не разрешаваха да се ползува модерното.
— Свършвай по-бързо — произнесе той рязко, — трябва да се придвижим… само не питай в каква посока…