— Не ровя.
Плъзна похотлив поглед по тялото й.
— Това е все едно да кажеш, че не…
— Спри се дотук. Ако още веднъж произнесеш думата, която започва с Ч, ще съжаляваш горчиво.
— Каква беше тази дума? Прошепни ми я на ухо, та да знам за какво говориш.
— Няма да ти я прошепна.
— Кажи я по букви.
— Няма да я кажа по букви.
Той я предизвиква по целия път до площадката, но въпреки това не успя да я накара да я изрече.
В ранния следобед дъждът се превърна в истински потоп. И макар якето-дъждобран, което Дейзи бе заела от Алекс, да пазеше горната й половина суха, докато свърши с обиколката на менажерията и се види с Тейтър, дънките й бяха изкаляни от глезените до коленете, а маратонките й тъй натежаха от калта, сякаш бяха бетонни тежести.
Вечерта преди първото представление при нея минаха на разговорка всички изпълнители. Брейди й се извини за грубостта си от предишния ден, а Джил я покани да пазаруват заедно към края на седмицата. Семействата Толея и Лискомб я поздравиха за храбростта й, а клоуните й подариха букет от изкуствени цветя.
Въпреки лошото време, популярността на цирка, дължаща се на бягството на Синджун, бе предизвикала интереса на доста публика и ранното представление в два часа мина добре. Джак се възползва докрай от героизма на Дейзи, но тя развали донякъде ефекта, като изписка, когато Алекс обвърза китките й с камшика.
Когато спектакълът свърши, тя обу отново калните си дънки в импровизираната съблекалня на изпълнителите, спретната в дъното на шапитото, за да не излизат и да мокрят костюмите си. Закопча якето, сви глава и изскочи под потоците силен дъжд. Макар още да нямаше и четири часът, температурата бе спаднала рязко и докато стигна до фургона, зъбите й вече тракаха. Събу дънките, включи малкия отоплител и запали осветлението, защото бе много мрачно.
След като фургонът се позатопли, а украсата й бе меко осветена, интериорът му й се видя тъй уютен, както никога. Тя извади пухен анцуг в прасковен цвят, обу памучни чорапи и се зае с работа в кухничката. Хранеха се обикновено преди последното представление, а през последните седмици тя бе поела повечето от готвенето — доставяше й удоволствие, след като не трябваше да следва каквито и да е рецепти.
Тананикайки си, наряза един лук, парче целина и започна да ги пасира в малка тенджерка, добавяйки чесън и стиска розмарин. Намери кутия ориз, но изхвърли приложеното пакетче подправки и добави свои билки. Пусна портативното радио на плота на станция с класическа музика. Фургонът се изпълни с приятната миризма на домашна манджа и със сочните акорди на рахманиновата прелюдия в до диез минор. Направи салата, сложи две порции пилешки гърди върху сместа от зеленчуци и ги напръска с малко бяло вино от бутилката, която бяха отворили преди няколко дни.
Прозорците започнаха да се запотяват отвътре, кондензираната влага се застича по черчеветата. Дъждът барабанеше по металната конструкция, а тихата музика и приятните миризми от готвенето я превръщаха в топъл пашкул. Седна на масата със сините й порцеланови съдини, пръстените чаши, кристалните бокали и старата купа за мед с червена детелина — бе я набрала предишния ден, преди да се случат всички онези събития. Огледа стореното и се улови да мисли, че нито една от красивите къщи, в които бе живяла, не бе тъй хубава, като този очукан фургон.
Вратата се отвори и влезе Алекс. По жълтото му яке се стичаше вода, косата му се бе слепнала. Докато затваряше вратата, тя грабна пешкир и му го подаде. Фургонът се разтресе от далечен гръм.
— Тук мирише на хубаво.
Той огледа топлия и меко осветен интериор, а тя забеляза някакъв копнеж в изражението му. Нима никога не бе имал дом? Е, като дете — сигурно, но като възрастен?
— Вечерята е почти готова — рече тя. — Защо не се преоблечеш?
Докато той обличаше сухи дрехи, тя напълни наполовина кристалните чаши с вино и разбърка салатата. По радиото пуснаха Дебюси. Когато се върна на масата, облечен в дънки и сив пуловер, тя вече бе сипала пилето и ориза.
Изчака я да седне и тогава зае мястото си, сетне взе чашата и я вдигна в мълчалив тост.
— Не знам дали яденето стана — рече тя. — Използвах наличните продукти.
Той го опита.
— Много е вкусно.
Известно време се храниха в мълчание, потънали в покоя на музиката, храната и уюта на фургона на фона на дъжда.
— Като си взема заплатата следващия път, ще ти купя мелничка за черен пипер — рече тя. — Така ще можеш да използваш истински пипер, а не от кутия — ужасен е.