— Не искам да си харчиш парите за мелничка.
— Но ти обичаш черния пипер.
— Не в това е работата, а в…
— Ако аз обичах черен пипер, ти щеше ли да ми купиш мелничка?
— Стига да поискаш.
Тя се усмихна.
Той изглеждаше озадачен.
— Това ли искаш да направя? Да ти купя мелничка?
— О, не. Не съм голяма любителка на пипера.
Устните му се изкривиха в усмивка.
— Срамувам се да го призная, Дейзи, но всъщност вече започвам да схващам тези твои усукани приказки.
— Не се учудвам. Ти наистина си интелигентен. — Тя му се усмихна палаво.
— Госпожо, ти си страхотия и половина.
— И секси също.
— Това си се знае от само себе си.
— Но би ли го казал въпреки това, моля?
— Добре. — Изражението му стана нежно. Пресегна през масата и хвана ръката й. — Ти си, без всякакво съмнение, най-секси от всички жени, които съм познавал. И най-сладката.
В гърлото й заседна буца, изгуби се в жълтия кехлибар на очите му. Как бе могла да си мисли, че са студени? Наведе глава, преди да е видял, че очите й се насълзиха.
Той заговори за представлението, посмяха се на гафа на един от клоуните с дама от първия ред. Споделяха малките новинки от деня: проблема на Алекс с един от работниците, нетърпението на Тейтър да го приберат в палатката. Планираха крайно необходимото ходене до пералнята за следващата сутрин, а Алекс спомена, че трябва да смени маслото на пикапа. Изглеждаха съвсем като семейна двойка, помисли си тя, обсъждаха проблемите на деня; не можа да прогони зародилата се надежда, че в крайна сметка всичко помежду им ще се подреди.
Каза й, че той ще измие чиниите, стига да остане да му прави компания, сетне се оплака добродушно за броя на съдините, които бе изпоцапала. Докато я дразнеше, в главата й се зароди една идея.
Макар Алекс да сподели открито за романовския си произход, той не разкриваше нищо за сегашния си живот, който бе далеч по-важен за нея. Докато не й кажеше с какво се занимава, когато не пътува с цирка, помежду им не можеше да се установи истинска връзка. Не можеше обаче да се сети за друг начин да измъкне истината от него, освен чрез измама. Може би в една малка лъжа нямаше нищо лошо, реши тя, след като залогът бе щастието им.
— Алекс, мисля, че май ухото ми се е възпалило.
Той веднага остави всичко и я погледна тъй разтревожен, че се почувства гузна.
— Боли ли те?
— Малко. Не много. Съвсем малко.
— Ще идем на лекар веднага щом представлението свърши.
— Дотогава всичко ще е затворено.
— Ще те заведа на спешен кабинет.
— О, не бих искала. Сигурна съм, че не е толкова сериозно.
— Няма да позволя да ходиш насам-натам с инфекция на ухото.
— Може би си прав — тя се поколеба, знаеше, че следва най-деликатната част, — но имам едно предложение — рече предпазливо. — Би ли имал нещо против ти да го погледнеш?
Той стихна съвсем.
— Искаш аз да го погледна?
Чувството за вина изпълваше всяка нейна пора. Сведе глава и запрегъва хартиената салфетка. В същото време си спомни как я бе разпитвал кога за последен път й бяха слагали инжекция против тетанус, сети се и колко пъти бе оказвал първа помощ на наранили се работници. Имаше правото да узнае истината.
— Предполагам, че независимо от специалността ти, можеш да се справиш с едно ушно възпаление. Освен ако наистина не си ветеринар.
— Не съм.
— Е, тогава…
Той не отвърна нищо. Тя бе много напрегната, докато подреждаше купата с вехнещите детелини, бурканчетата със сол и пипер. Насили се да си мисли, че бе за негово собствено добро. Бракът им не можеше да се осъществи напълно, ако криеше толкова много тайни от нея.
Чу го да се раздвижва.
— Добре, Дейзи. Ще го погледна.
Рязко вдигна глава. Успя! Най-сетне бе паднал в капана! Използвайки цялата си хитрина, тя бе постигнала истината. Мъжът й бе лекар и тя го бе принудила да си признае.
Знаеше, че ще се ядоса, когато я прегледа и разбере, че ухото й не е възпалено, но щеше да му мисли носле. Можеше, разбира се, да го убеди, че го е направила единствено за негово добро. Не бе здравословно да е толкова потаен.
— Иди и седни на леглото — рече той. — По-близо до светлината.
Тя изпълни нареждането му.
Алекс изтрива известно време ръцете си с кърпата, преди да я остави на мивката и да приближи.
— Няма ли да ти трябва лекарската ти чанта?
— Тя е в багажника на пикапа и предпочитам да не се мокря, ако не се налага. Освен това възпалението на ухото може да се диагностицира по няколко начина. Кое ухо е?
Тя се поколеба за миг, сетне посочи дясното. Той приглади косата й назад и се наведе да го прегледа.