— Осветлението е слабо. Легни.
Главата й се отпусна на възглавницата. Леглото увисна под тежестта му — седна и обви с ръка гърлото й.
— Преглътни.
Направи го.
Натисна малко по-силно с пръсти.
— Отново.
Тя пак преглътна.
— Хм. Отвори уста и кажи А.
— А-а-а-а.
Наведе главата й към светлината.
— Какво мислиш? — попита най-накрая тя.
— Определено имаш инфекция, но не съм убеден, че причината е в ухото.
Имала инфекция ли?
Той мушна ръка под колана й и натисна корема.
— Така боли ли?
— Не.
— Добре. — Обърна се да улови единия й глезен, отдалечи го леко от другия. — Стой неподвижна да премеря алтернативния пулс.
Не помръдваше. Челото й се бе сбърчило от тревога. Как бе възможно да има инфекция? Чувстваше се добре. Сетне си спомни, че предишния ден сутринта я бе боляла леко глава, а по-късно се почувства замаяна, когато се изправи рязко. Може би бе болна, без дори да знае.
Погледна го обезпокоена.
— Пулсът ми нормален ли е?
— Ш-ш-ш-ш-т.
Той премести и другия й глезен, за да разтвори краката й, сетне обхвана леко коленете й през анцуга.
— Наскоро да са те болели ставите?
Дали я бяха болели?
— Не, не мисля.
Би трябвало да се очакват болки в ставите.
— Така ли?
Вдигна горнището на анцуга и докосна гръдта й.
— Някаква изострена чувствителност тук?
— Не.
Пръстите му докоснаха зърното и макар да изглеждаше съвсем небрежно, тя сви подозрително очи. Сетне се успокои, като видя крайната съсредоточеност, изписана на лицето му. Действаше съвсем професионално: в жестовете му не се долавяше и намек за извратеност.
Докосна другата й гърда.
— А тук? — попита.
— Не.
Свали анцуга й, загърна я и тя се засрами, че се бе усъмнила.
Изглеждаше замислен.
— Боя се, че…
— Какво?
Покри ръката й с длан и я потупа успокоително.
— Дейзи, не съм гинеколог и при нормални условия не бих го направил, но трябва да те прегледам. Имаш ли нещо против?
— Против ли? — Тя се поколеба. — Ами, не, май не. Искам да кажа, че нали сме женени и си ме виждал… но какво мислиш, че ми има?
— Почти съм сигурен, че няма нищо, но проблемите с жлезите могат да се окажат доста сложни и просто искам да се уверя. Мушна палец под ластика на анцуга й. Тя повдигна бедра и го остава да изуе анцуга ведно с бикините й.
След като захвърли дрехите й настрани, подозрението отново я бодна, но веднага се стопи, след като видя, че дори не я гледаше. Вместо това изглеждаше някак отвлечен, сякаш потънал в размисъл. Ами ако имаше някаква рядка болест и той се опитваше да намери начин да й съобщи?
— Искаш ли да те покрия с този чаршаф? — попита.
Бузите й пламнаха.
— Ти… ъ-ъ-ъ… няма нужда да го правиш. Искам да кажа, че при стеклите се обстоятелства…
— Добре тогава. — Натисна леко коленете й. — Кажи ми ако заболи.
Не болеше. Ама съвсем. Докато я преглеждаше, клепачите й натежаха и се спуснаха и тя сякаш се понесе във въздуха. Докосването му бе удивително. Нежно. Изискано. Пипне тук, нежно бръкне там. Възхитително. Пръстите му оставяха подире си влажна следа. Устните му. Устните!
Главата й рязко отскочи от възглавницата.
— Перверзен тип такъв! — изпищя тя.
Той избухна в гръмък смях и падна на леглото, хванал се за корема.
— Ти не си лекар!
— Нали ти казах! Толкова си лековерна. — Смехът му се засили. Тя се хвърли върху него, а той се отбраняваше с една ръка, докато с другата сваляше ципа си. — Заслужаваше си го, малка измамнице, с твоето измислено ушно възпаление.
Тя присви очи, като видя, че сваля дънките си.
— Какво правиш?
— Има само един лек за болежката ти, мила. И аз съм мъжът, който може да го приложи.
В очите му грееха весели пламъчета, изглеждаше толкова доволен от себе си, че раздразнението й се стопи и с голяма мъка успя да запази намръщеното си изражение.
— Ще те убия!
— Не и преди да съм получил хонорара си.
Дънките му изшумоляха, като паднаха на пода ведно с шортите му. С дяволска усмивка той покри с тяло нейното и нахлу в нея с плавно движение.
— Перверзник! Ужасен си… о… ужасен… м-м-м.
Усмивката му се разтегли широко.
— Какво казваш?
Тя се съпротивляваше срещу растящата си възбуда, решена да не му се даде толкоз лесно.
— Мислех си, че ми има нещо, а ти… ти през цялото това време… ах… през цялото време си се възползвал да пускаш ръка.
— Внимавай какъв език използваш.
Тя изстена и стисна с ръце бедрата му.
— Да ми го казва човек, който току-що е нарушил Хипократовата клетва.
Той се изсмя отново и смехът му предизвика дълбоки и приятни вибрации в цялото й тяло. Погледна лицето му и видя, че онзи напрегнат, опасен непознат, за когото се бе омъжила, бе изчезнал. На негово място се бе появил мъж, когото досега не бе виждала — болезнено млад, радостно безгрижен. Сърцето й пееше.