Тя се появи най-накрая, без никакво колебание протегна ръце и скочи в обятията му. Усети я близо до гърдите си и реши, че най-много харесваше това у нея. Липсата на колебание. Знаеше, че ще я улови на всяка цена.
— В пикапа ли седя по време на бурята? — Целуна я силно по мократа коса.
— Хм… мога да ти кажа, че бях на топло.
— Добре. Хайде да вървим във фургона. И двамата се нуждаем от топъл душ.
— Първо трябва да…
— Да провериш Тейтър ли? Ще дойда с теб.
— Този път не го гледай сърдито.
— Аз никога не гледам сърдито.
— Последния път го направи. Оскърбяваш чувствата му.
— Той няма…
— Има, има, и той има чувства.
— Ти го глезиш.
— Той е въодушевен, а не разглезен. Има голяма разлика.
Той я изгледа косо.
— Повярвай ми, знам много добре каква е разликата между разглезен и въодушевен.
— Да ни би да искаш да кажеш, че…
— Това е комплимент.
— Не ми прозвуча съвсем така.
Дърли се с нея по целия път до фургона на слоновете, но нито за миг не изпусна ръката й. И нито за миг не успя да потисне усмивката, разцъфнала на лицето му.
18.
През юни и юли циркът Братя Куест достигна средата на дългото си пътешествие, проправяйки си път през малките градчета на Пенсилвания и Охайо. Понякога следваха реките — малки и големи: Алегеня и Мононгаела, Хокинг, Скиото и Маумий. Играеха в малките градове, пренебрегвани от другите циркове: миньорски селища със затворени стари, мини, стоманодобивни градчета с изгаснали пещи, фабрични центрове със затворени фабрики. Голямата промишленост може и да бе забравила за обикновените хорица от Пенсилвания и Охайо, но в Братя Куест ги помнеха и циркът следваше своя път.
В първата седмица на август преминаха в Индиана и Дейзи бе неизказано щастлива. Чувстваше се така, сякаш бе друг човек: силна, самоуверена, способна да се справя сама. След бягството на Синджун бе спечелила уважението на останалите и вече не бе в ролята на прокажена. Момичетата от миманса споделяха с нея клюките, а клоуните търсеха мнението й за поредните си номера. Брейди я потърси да говорят на политически теми и я подтикна да заякчи мускулите си с гирички. А Хедър прекарваше с нея известно време всеки ден, но само когато Алекс не бе наоколо.
— Учила ли си психология? — попита я тя един ден в началото на август; Дейзи я черпеше обяд в Макдонълдс в едно градче в Източна Индиана, където даваха представление.
— Известно време. Трябваше да сменя училището, преди да съм завършила курса.
Дейзи си бодна пържено картофче, отхапа от него и го остави. Напоследък пърженото не й се отразяваше добре на стомаха. Опря ръка на хълбока си и се опита да се съсредоточи върху казаното от Хедър.
— Мисля като порасна да стана психоложка или нещо от този сорт. Искам да кажа, че след всичко, което съм преживяла… Мисля, че мога да помогна доста на други деца.
— Обзалагам се, че е така.
Хедър изглеждаше обезпокоена, което не бе необичайно. У нея бе останало твърде малко от безгрижното девойче и Дейзи знаеше, че кражбата на парите тежеше още на съвестта й, макар никога повече да не я бе споменавала.
— Алекс казвал ли е… някога що за тъпанарка бях тогава и така нататък?
— Не, Хедър. Сигурна съм, че изобщо не си мисли за това.
— Като си спомня какво направих, ми иде да умра.
— Алекс е свикнал жените да му се хвърлят на врата. Да ти кажа правичката, той изобщо е забравил за това.
— Наистина ли? Казваш ми го само да ме ободриш.
— Той те харесва много, Хедър. И определено не те смята за глупачка.
— Ти сигурно се стресна, като ни завари.
Дейзи едва потисна усмивката си.
— Много е опасно за една по-възрастна жена, когато младо момиче преследва съпруга й.
Хедър кимна важно.
— Аха. Но, Дейзи, не мисля, че Алекс би ти изневерил. Честно. Джил и Маделин и всички останали говорят, че повече изобщо не ги забелязвал, дори и когато се препичали само по бикини. Мисля, че това ги побърква…
— Хедър…
— Извинявай. Разстройва ги. — Тя разсеяно мачкаше крайчеца на хлебчето на хамбургера си. — Мога ли да те попитам нещо? Става дума за… ами… когато правиш секс и така нататък. Искам да кажа, чувстваш ли се неудобно?
Дейзи забеляза, че ноктите на Хедър бяха изгризани до дъно, но знаеше, че не тревогите й за секса бяха причина за това, а гузната й съвест.
— Когато е правилно, не е неудобно.
— Но как разбираш кога е правилно?
— Когато не бързаш и опознаеш човека. И, Хедър, изчакай, докато се омъжиш.