— Престани да заобикаляш темата и ми дай дума, че повече няма да се подлагаш на опасност.
Той отпи глътка кафе от пръстената чаша, която стискаше в ръце.
— Мигар вярваш, че Синджун може да ме нарани.
— Той не е домашно коте, независимо от това как се отнасяш с него. Дивите животни са непредвидими. Не бива отново да го пускаш от клетката му, разбра ли? При никакви обстоятелства.
— Зададох ти въпрос. Мислиш ли, че би ме наранил?
— Не нарочно. Той е привързан към теб, това е ясно, но историята на цирка е пълна със случаи на ужким опитомени животни, които се обръщат срещу дресьорите си. А Синджун едва ли може да се смята за опитомен.
— С мен е такъв, а и ненавижда клетката си. Наистина я мрази. Казах ти и преди, че никога не го пускам когато сме близо до жилищен район. Ти сам видя, че тази сутрин наоколо нямаше жива душа. Ако само нещо бе помръднало, нямаше изобщо да отворя вратата на клетката.
— Няма да я отваряш повече, тъй че това вече няма никакво значение. — Той остави празната си чаша на пода на пикапа. — И какво стана с жената, за която се ожених? Онази, която смяташе, че цивилизованите хора не стават от сън преди единайсет?
— Омъжи се за циркаджия-скитник.
Чу гърления му смях, но не откъсна очи от пътя. Знаеше, че за него въпросът с пускането на Синджун бе приключил и се надяваше, че няма да забележи, че не бе давала никакви обещания.
Хедър затвори вратата на фургона и излезе. Облечена бе в жълта блуза от Гарфийлд, а босите й крака стъпваха във влажната трева. Шапитото бе свалено, ала на нея й бе писнало от познатата гледка на готвещия се за път цирк. Вместо това вниманието й бе приковано към баща й, който седеше пред фургона в плетения, синьо-бял шезлонг и пушеше пурата, която си позволяваше веднъж седмично.
По изключение около него не се въртяха никакви жени. Никакви шоу-гърли, както и местни мадами, които винаги го следваха. Мисълта за това как баща й прави секс я влудяваше, макар и да знаеше, че го прави. Но поне се стараеше тя да не разбере, за разлика от братята й. Баща й винаги ги насмиташе, ако говореха мръсотии пред нея.
Още не я бе видял, подръпна от пурата и огънчето й просветна. Хедър не бе вечеряла, но въпреки това й се струваше, че ще повърне, само като си помисли какво й предстоеше да направи тази вечер. Да можеше да запуши уши и да заглуши гласа на съвестта си; но не, той се засилваше с всеки изминал ден. Вече не можеше да спи, нито пък да задържа храна в стомаха си. Да запази мълчание се превърна за нея в по-лошо наказание, отколкото да каже истината.
— Тате… ъ-ъ-ъ… мога ли да поговоря с теб?
В гърлото й бе заседнала голяма буца и думите й излизаха сподавени.
— Мислех, че си легнала.
— Не мога да заспя.
— Пак ли? Какво ти става напоследък?
— Ами…
Тя закърши ръце. Той щеше да побеснее, като му каже, но повече не можеше да продължава така; след като знаеше как бе натопила Дейзи и не предприемаше нищо да поправи нещата.
Ако Дейзи се бе оказала кучка, може би щеше да е по-различно, но тя бе най-свестният човек, когото Хедър познаваше. Понякога й се искаше Дейзи да я бе изпяла още в началото. В такъв случай досега всичко щеше да бъде свършило.
— Какво се е случило, Хедър? Нима още се безпокоиш, че не сполучи с номера си тази вечер?
— Не.
— Е, би трябвало. Не знам защо напоследък не можеш да се съсредоточиш. Когато Мат и Роб бяха на твоята възраст…
— Аз не съм Мат и Роб! — Изтънелите й нерви не издържаха. — Винаги Мат и Роб, само Мат и Роб! Те правят всичко идеално, а аз съм големият провал!
— Не съм казвал подобно нещо.
— Но го мислиш. Винаги ме сравняваш с тях. Ако можех да дойда да живея с теб веднага след като мама почина, вместо да се налага да бъда при Тери, досега щях да съм много по-добра.
Той не се разбесня. Вместо това разтърка ръката си тя знаеше, че го тормозеше тендовагинит.
— Хедър, постъпих така, както смятах, че ще е най добре за теб. Това е труден живот. Искам нещо по-добро за теб.
— На мен тук ми харесва. Обичам цирка.
— Ти не разбираш.
Тя седна на стола до него, защото вече й бе трудно да стои права. Това бе най-лошото и най-хубавото лято в живота й. Хубавото бе, че се навърташе около Дейзи и Шеба. И макар те двете да не се разбираха, и двете държаха на нея. Въпреки че никога не даде на Дейзи да го разбере, харесваха й лекциите за мръсните думи, пушенето, секса и наркотиците. Освен това Дейзи бе забавна, бе гальовна по природа, винаги галеше Хедър по ръката или по гърба или някъде другаде.
Шеба се суетеше край нея по коренно различен начин. Защитаваше я, когато братята й се държаха гадно, гледаше да поема истинска храна, а не ерзац. Помагаше й в акробатиката, никога не й крещеше, дори и когато Хедър се проваляше. И Шеба бе по своему гальовна, решеше косата й или й помагаше с постановката на стойката, а след това я потупваше приятелски.