Запознанството й с Кевин също бе много приятно събитие. Бе й обещал да пише и Хедър щеше да му отговаря. Не я целуна онази вечер, но й се стори, че му се иска.
Ала въпреки всичко това лято бе направо ужасно. Беше се поставила в неудобно положение пред Алекс, кожата й настръхваше, като си спомнеше за случилото се. Баща й винаги й бе ядосан. А най-лошото от всичко бе онова, което бе направила на Дейзи — онова ужасно нещо, с което повече не можеше да живее.
— Татко, имам да ти казвам нещо. — Тя сключи ръце. — Нещо лошо.
Той се напрегна.
— Не си бременна, нали?
— Не! — По бузите й изби червенина. — Винаги си мислиш за мен най-лошото!
Той се отпусна на стола си.
— Извинявай, скъпа. Само дето остарявам, а ти си толкова хубава. Безпокоя се за теб.
Това бе най-хубавото нещо, което й бе казвал през цялото лято, но тя не можа да му се наслади, след като знаеше какво й предстоеше да му каже. Може би би трябвало да каже първо на Шеба, но не от Шеба се боеше тя, а от баща си. Сълзи запариха в очите й, но тя премигна и ги прогони, защото мъжете мразеха сълзите. Мат и Роб твърдяха, че плачели само мамините детенца.
— Аз… аз направих нещо. И повече не мога да го пазя в тайна.
Той не рече нищо. Само я гледаше и чакаше.
— Това… това е просто нещо грозно, което непрекъснато расте у мен и не престава.
— Най-добре е да ми кажеш.
— Аз… — преглътна трудно тя. — Онези пари, които всички мислеха, че Дейзи е откраднала…. — Думите най-сетне изригнаха: — Аз го направих.
В първия миг той не реагира, но сетне скочи като ужилен.
— Какво?!
Тя го погледна отдолу нагоре и дори и в мрака забеляза яростта, изписана върху лицето му. Стомахът й се сви, но въпреки това намери сили да продължи.
— Аз бях. Аз… аз взех парите, сетне се промъкнах във фургона им и ги скрих в чантата й, за да си помислят всички, че го е направила тя.
— Хич, ама хич не мога да повярвам! — Той замахна с крак и ритна шезлонга, в който седеше тя. Преди да падне я улови за ръката и я изправи. — Защо направи такова нещо? По дяволите! Защо излъга?
Ужасена, тя се опита да се откопчи от него, но той не я пускаше, а тя пък не можа повече да сдържа сълзите си.
— Аз… аз исках Дейзи да загази. Беше…
— Малка гаднярка!
— Аз й разказах и й се извиних — изхлипа Хедър. — И наистина съжалявам! Те вече е моя приятелка! Не исках да…
Той я раздруса здраво.
— Алекс знае ли за това?
— Н-н-н-е.
— Накара всички да повярват, че Дейзи е крадла, в същото време виновната си била ти! Направо ми с повдига от теб.
Без да каже нищо друго, той я помъкна през площадката. Носът й течеше, бе толкова изплашена, че зъбите й затракаха. Знаеше си, че ще се вбеси, но не бе предполагала, че ще е чак толкова зле.
Помъкна я покрай фургона на Шеба към фургона на Алекс и Дейзи, двата бяха паркирани един до друг С ужасяващ жест той вдигна ръка и издумка по вратата. Вътре светна и Алекс веднага отвори.
— Какво се е случило, Брейди?
Лицето на Дейзи се появи иззад рамото на Алекс и като видя Хедър, изражението й стана тревожно.
— Какво се е случило?
— Кажи му — рече със заповеден тон баща й.
Хедър понечи да каже нещо през хълцанията си.
— Аз… аз съм тази, която…
— Гледай го в очите, когато говориш с него! — Баща й хвана брадичката й и я повдигна, не бе болезнено но по-скоро би умряла, отколкото да срещне погледа на Алекс.
— Аз взех парите! — изплака Хедър. — Не беше Дейзи. Аз бях! Промъкнах се във фургона ви и ги скрих в чантата й.
Тялото на Алекс се вдърви, изражението му бе досущ като бащиното й, затова Хедър се отдръпна назад.
Дейзи издаде тих тревожен звук. Макар и да не бе едра, успя да измести Алекс достатъчно, за да профучи покрай него по металните стълбички. Протегна ръце към Хедър, но баща й я дръпна.
— Да не си посмяла да проявяваш съчувствие! Хедър е постъпила като страхливка и аз обещавам, че ще си получи заслуженото.
— Но аз не искам тя да бъде наказвана! Това се случи преди месеци. Вече не е никак важно.
— Като си помисля за всичките мъки, които си изживяла…
— Няма значение. — Изражението на Дейзи бе тъй упорито, както когато поучаваше Хедър относно мръсния език. — Това е моя работа, Брейди. Моя и на Хедър.
— Грешиш. Тя е моя плът и моя кръв, аз отговарям за нея и никога не ми е минавало и през ум, че ще се срамувам толкова. — Погледна към Алекс. — Разбирам, че това са вътрешни проблеми на цирка, но ще го оценя високо, ако ме оставиш аз да се заема с него.