Хедър потрепери, когато Алекс студено кимна.
— Не, Алекс! — Дейзи отново протегна ръце, но Алекс я хвана и я дръпна назад.
Брейди помъкна Хедър между фургоните без да изрече и дума, а девойчето никога не се бе бояло повече през живота си. Баща й никога не я бе удрял, но и тя, на свой ред, никога не бе постъпвала тъй лошо.
Той рязко спря, когато Шеба пристъпи иззад големия си фургон. Облечена бе със зелената си копринена роба, цялата обсипана в цветя и птици, а Хедър тъй се зарадва да я види, че бе готова да се хвърли в обятията й; но това бе до мига, в който видя ужасения й поглед и разбра, че бе чула всичко.
Хедър наведе глава и сълзите отново рукнаха. Сега и Шеба я мразеше. Би трябвало да го очаква. Шеба мразеше крадците повече от всичко на света.
Гласът й я разтърси.
— Искам да говоря с теб, Брейди.
— По-късно. Сега имам друга работа.
— Не, ще говорим сега. — И тя направи рязък жест с глава.
— Лягай си, Хедър. Баща ти и аз ще се заемем с това утре сутринта.
Какво те интересува теб? — искаше да изпищи Хедър. Ти мразиш Дейзи. Но знаеше, че думите й нямат, да имат никаква тежест за момента. Шеба бе корава, досущ като баща й, когато станеше дума да се следват правилата на цирка.
Хватката на баща й се поохлаби и Хедър хукна. Докато тичаше към безопасността на спалнята си, тя разбра, че бе изгубила и последната възможност да го накара да я обича.
19.
Брейди бе разярен на Шеба.
— Не искам да си пъхаш носа в тая работа.
— Давам ти известно време, за да поохладнееш мако. Ела тук.
Той изкачи стъпалата и отвори яростно вратата. Беше твърде разстроен, за да обърне внимание на скъпата вградена мебел, която превръщаше фургона на Шеба в най-луксозния от всички в цирка.
— Тя е крадла! Моята дъщеря е една проклета крадла! И съвсем съзнателно е натопила Дейзи.
Бутна настрани чифт гирички и се отпусна на дивана, прокара пръсти през косата си.
Шеба извади бутилка Джак Даниелс от шкафа над мивката и сипа щедро в две чаши. Никой от двамата не бе сериозен пияч и той се изненада като я видя как обърна една чаша, преди да му донесе неговата. Докато вървеше из фургона, халатът й се увиваше около бедрата, разсейваше го, макар и за малко, от случилото се.
Шеба притежаваше способността да превръща мозъка му в каша. Това не бе чувство, което му се нравеше, затова му се съпротивляваше още от самото начало. Тя бе мъжеубийца-куражлия, твърдоглава и разглезена. Във всяка ситуация трябваше да има водеща позиция, нещо, което той не би позволил на нито една жена, без значение колко го привличаше. А той изобщо не подлагаше в мислите си на съмнение факта, че тя го привличаше. Беше най-вълнуващата жена, която някога бе познавал. И най-гневящата го.
Тя му подаде уискито в тежката чаша и седна на дивана до него. Халатът й се разтвори, разкри крака й от прасеца до бедрото. Беше дълъг, мускулест и гъвкав, а той знаеше от наблюденията на тренировките й с артистите на трапеца колко бе силна. Фургонът й бе пълен с тренировъчна екипировка, която тя използваше, за да поддържа формата си. Инсталирала бе лост на около фут височина под арката, която водеше към спалнята й в дъното. Велоергометър бе монтиран в единия ъгъл, около него бяха разхвърляни различни гири и тежести.
Облегна се на дивана и затвори очи. Лицето й бе изкривено, едва ли не се готвеше да заплаче, нещо, което той изобщо не бе чувал, че може да направи.
— Шеба?
Тя отвори очи.
— Какъв е проблемът ти?
Кръстоса крака като мъж — глезен върху коляно, положение тъй безсрамно, че на него не му бе ясно как въпреки това успяваше да запази женствеността си.
Зърна тъмночервения плат между краката й и намери нов прицел за яростта си.
— Защо не седнеш като дама, вместо като курва.
— Аз не съм ти дъщеря, Брейди. Мога да си седя както искам.
Никога през живота си не бе удрял жена, но в този момент знаеше, че главата му щеше да се пръсне, ако не я наранеше. С толкова бързо движение, че тя изобщо не го видя, той уви с юмрук реверите на халата й и я вдигна на крака.
— Търсеше си го, миличка.
— Твърде зле е, че не си мъжът, който може да ми го даде.
Не си спомняше друг път да бе изпитвал подобна ярост, а Шеба се превърна в прицел на всичките емоции, които кипяха в него.
— Дотам ли изпадна, Шеба? Не можеш ли да намериш някой по-добър от мен? Да не си забравила, че съм син на бруклински месар?
— Ти си един недодялан негодник с голяма уста.
Тя съвсем нарочно го подиграваше. Сякаш искаше да го накара да я нарани, а той бе готов да се съгласи с радост. С рязко движение дръпна халата и го изтръгна.