Той прокара показалец по долната й устна.
— Имаш ли представа колко много съжалявам?
Тя отблъсна нетърпеливо ръката му.
— Прощавам ти! А сега, хайде да вървим!
Искаше му се хем да я целуне, хем да я разтърси.
— Не разбираш ли? Заради Хедър всички в цирка те мислеха за крадла. Собственият ти съпруг не ти повярва.
— Това е защото си по природа песимист. И стига вече за това, Алекс. Разбирам, че се чувстваш гузен, но просто ще трябва да се оправяш с това някой друг път. Ако Брейди я е наранил по някакъв начин…
— Няма. Той е бесен като дявол, но няма да я докосне с пръст.
— Откъде си толкова сигурен?
— Брейди приказва много, но физическото насилие не е в стила му, особено пък спрямо собствената му дъщеря.
— Винаги съществува първи път.
— Чух, че Шеба го заговори, малко преди да влезем във фургона си. Тя ще защищава Хедър като лъвица.
— Не мога да й се доверя.
— Тя е избирателно злобна.
— И определено ме ненавижда.
— Би ненавиждала която й да е, щом съм се оженил за нея.
— Може би. Но не и по такъв начин. В началото не бе чак толкова лошо, но напоследък…
— Беше й по-лесно, когато и останалите не те харесваха. — Той разтърка рамото й. — Съжалявам, че си въвлечена в тази война, която Шеба води с гордостта си. Тя бе толкова талантлива, дори като дете, че хората й правеха отстъпки, които не биваше да й правят. Баща й я тренираше здраво, но същевременно напомпваше самочувствието й и тя израсна с мисълта, че е съвършена. Не може да приеме факта, че и тя си има човешки слабости, като всички други, затова предпочита да хвърля вината другиму.
— Мисля, че никога не е лесно да признаеш слабостите си.
— О, не, не е лесно. Само не започвай да я съжаляваш. Дръж винаги гарда си вдигнат, когато тя е наблизо, чуваш ли?
— Но аз не съм й направила нищо.
— Омъжи се за мен.
Тя се намръщи.
— Какво се е случило помежду ви?
— Тя си мислеше, че е влюбена в мен. А не беше — беше влюбена в произхода ми, но още не го е осъзнала. Имаше една грозна сцена и се разделихме. Всяка друга жена би се отнесла към това като към неприятен спомен, но не и тя. Твърде е високомерна, за да вини себе си, затова вини мен, че съм я видял в такова положение. Бракът ни бе силен удар върху гордостта й, но докато ти самата бе в немилост, не й бе чак толкова зле. Сега обаче съм сигурен, че ще реагира.
— Предполагам — лошо. — Тя и аз се познаваме много добре. Можеше да приеме миналото, ако притежава нещо, с което да ме уязви, но сега всичко ще започне отначало. Ще иска да ме накаже за щастието ми, а аз имам само едно слабо място.
Той я погледна.
— Аз ли? Аз ли съм слабото ти място?
— Ако уязви теб, ще уязви и мен. Ето защо искам да си нащрек.
— Струва ми се чиста загуба на време и на енергия да се опитваш да убедиш света, че си по-добър от всички останали. Не го разбирам.
— Естествено, че не го разбираш Ти с най-голямо удоволствие разкриваш слабостите си пред всеки, който пожелае да те чуе.
Сигурно намери раздразнението му за забавно, защото се усмихна.
— Хората и без това ще открият слабостите ми, ако прекарам известно време с тях. Така им спестявам усилията.
— Онова, което ще открият, е, че си сред най-почтените хора, които някога са познавали.
По лицето й пробяга изражение на гузност, макар той да не можа да си представи защо изобщо би трябвало да се чувства гузна. Но то бързо отстъпи място на тревогата й.
— Сигурен ли си, че с Хедър няма да се случи нищо лошо?
— Не съм казвал подобно нещо. Брейди ще я накаже и това е сигурно.
— След като аз съм засегнатата в случая, би трябвало аз да определя наказанието.
— Брейди едва ли ще мисли така, още по-малко — Шеба.
— Шеба! Толкова е лицемерно! На нея й харесваше да вярва, че съм крадла. Как може тя да наказва Хедър за това, че бе изпълнила най-голямото й желание?
— Докато Шеба вярваше, че това е истина, тя бе доволна. Но тя притежава и силно чувство за справедливост. Хората в цирка живеят заедно и няма нещо, което да ненавиждат повече от крадците. След като Хедър откраднала и излъгала, тя е престъпила онези закони, в които Шеба вярва.
— И все пак смятам, че е лицемерно и нищо не може да промени мнението ми. Ако не разговаряш ти Брейди, ще го направя аз.
— Не, няма да го направиш.
Тя понечи да възрази, но преди да успее да каже думица, той се наведе и я целуна. Съпротивлява се цели две секунди, опитвайки се да му докаже, че не е лесен противник, но след това омекна.
Господи, как обичаше да я целува, да усети връхчето на езика й, да почувства мекия допир на гърдите Какво бе сторил, та да заслужи тази жена? Тя бе неговият личен ангел.