Бодна го отчаяние, защото тя не се стремеше да получи онова, което й се полагаше. Отмъщението не бе присъщо на характера й и поради това бе уязвима.
Отдръпна се леко, колкото да може да заговори, но му бяха нужни големи усилия да изрече думите през свитото си гърло.
— Извинявай, мила. Толкова съжалявам, че не ти повярвах.
— Това не е важно — отвърна му шепнешком тя.
И той знаеше, че говореше сериозно, а сърцето му щеше да се пръсне.
20.
Шеба стоеше в сянката на голямата палатка и се бореше с болката си, докато гледаше как Алекс и Дейзи се смеят до павилиона за захарен памук. Той отмахна стръкче слама от косата й, сетне докосна лицето й — милувката бе тъй интимна, сякаш докосваше гръдта й.
Горчивината я обгърна цяла, досущ като поветица, заглуши всичко останало. Бяха минали четири дни, откакто бе научила истината за откраднатите пари и не можеше да понесе щастието им. Имаше чувството, че то някак си бе за нейна сметка и че той няма право на него.
— Успокой топката, Шеба.
Обърна се рязко и видя да приближава Брейди. Откакто бяха прекарали онази нощ заедно, той се носеше из цирковата площадка надут, като гривест петел. Само дето не бе пъхнал ръце под мишници и да изкукурига. В типичен за него стил, той освен това бе решил, че след като е бил веднъж неин любовник, това му даваше правото да ръководи и живота й.
— Остави ме на мира.
— Това е последното нещо, което би искала от мен.
Възненавидя съжалителния поглед, с който я гледаше.
— Не знаеш нищо.
— Остави го, Шеба. Алекс е част от миналото ти. Просто го остави.
— Очаквах да речеш нещо подобно. Ти си шампион по оставянето на нещата на самотек, нали?
— Ако имаш предвид Хедър…
— Знаеш, че тъкмо това имам предвид.
Тя хвърли поглед към фургона на слоновете, където Хедър се опитваше да се пребори с количката, натоварена с тор, и да я прекара през вратата. Бяха й възложили най-неприятните задължения — същите, които бе изпълнявала и Дейзи. Шеба намери това за подходящо наказание, но Брейди не бе задоволен. Той бе предприел стъпки да я върне при балдъза си Тери, веднага щом Тери се прибереше в Уичита, след посещението при майка си.
— Хедър си е моя работа. Вместо да се безпокоиш за нея, защо не си помислиш колко бяхме добри онази нощ?
— Добри ли? Едва не се претрепахме!
— Аха. Страхотно беше, нали?
Ухили се при спомена, а тя усети как я облива предателска вътрешна топлина. Наистина беше хубаво, вълнуващо, тръпката идваше от събирането й с един толкова темпераментен и взискателен като самата нея мъж. Изгаряше от нетърпение да се любят отново, затова сложи ръка на хълбок и едва не му се усмихна, когато забеляза как Алекс се наведе и целуна Дейзи по носа. Как го мразеше! Как ги мразеше и двамата! Той нямаше никакво право да я гледа така.
— Стой настрани от мен, Брейди. — Бутна го, мина покрай него и се отдалечи.
Три дни по-късно Дейзи крачеше към менажери с торба лакомства за животните, които бе купила, докато пазаруваха с Алекс хранителни продукти. Тейтър я следваше и двамата спряха да се възхитят на салтото, което Петре Толея, тригодишният изтърсак на семейството, изпълни пред майка си Елена. Румънката говореше слабо английски, но си размениха с Дейзи поздрав на италиански — език, който и двете владееха отлично.
След като поговори няколко минути с Елена, Дейзи влезе в менажерията да прекара известно време със Синджун.
Кажи му.
Добре.
Сега.
Скоро.
Извърна се да не гледа укора, който бе сигурна, усещаше в погледа на Синджун. Напоследък Алекс бе тъй щастлив, досущ като хлапак, и тя не бе в състояние да помрачи настроението му. Знаеше, че ще му е трудно да приеме новината за бебето, затова бе крайно важно за нея да подбере подходящия момент.
Взе кесията със сливи за Глена и тръгна към клетката й. Но клетката я нямаше.
Изтича навън. Тейтър изостави сеното си и затича весело в тръс подире й към фургона, с който превозваха животните от менажерията. Трей подремваше в кабината и тя се надвеси през прозорчето, да го раздруса.
— Къде е Глена?
Той подскочи и удари каубойската си сламена шапка на огледалцето за обратно виждане.
— А?
— Глена! Клетката й я няма.
Той се прозя.
— Някакъв тип дойде да я вземе тази сутрин.
— Кой?
— Някакъв мъж. Шеба беше с него. Натовари Глена на пикапа си и замина.
Слисана, тя пусна реверите му и отстъпи назад. Какво бе направила Шеба?
Намери Алекс да преглежда шапитото за прекъсвания.
— Алекс! Глена я няма!
— Какво?