В жеста му имаше еротична заплаха и тя не можеше да откъсне очи от златистата тъкан. Какво ли възнамеряваше да стори с нея?
Ахна, когато обви врата й и пусна двата края на шала върху гърдите й. Хвана краищата на шала и бавно подръпна, първо единия край, сетне другия, после пак първия. Напред, назад. Металните златни нишки, втъкани в коприната, дразнеха зърната й досущ като леко докосване с нокът. Усети как я облива вълна на чувственост — топла, гъста.
Очите му потъмняха, придобиха цвета на стар коняк.
— На кого принадлежиш?
— На теб — прошепна тя.
Той кимна.
— Значи разбираш.
Тя завърши с разсъбличането му. След като остана гол, тя плъзна длани по бедрата му, усещаше коравата плът на мускулите му. Бе великолепно възбуден. Усещаше гърдите си натежали, искаше да продължи нататък, но се подчини на фантазията.
— Какво искаш да направя оттук нататък? — попита тя.
Челюстите му се стегнаха, издаде нечленоразделен гърлен звук и натисна раменете й.
— Ето това.
Сърцето й запя. Изпълни мълчаливата му команда и го люби така, както й се искаше. Времето спря. Въпреки подчиненото й положение никога не се бе усещала по-могъща. Беззвучните му стонове на удоволствие засилваха възбудата й, а ръцете му, заплетени в косите й, доказваха неговата.
Чувстваше твърдостта и напрегнатостта на мускулите под дланите си, видя лъскавината от потта по кожата му. Той рязко я вдигна на крака и я свали на леглото.
Отдръпна се само да я погледне в очите.
— Справи се добре и ще ти дам възможността отново да ме обслужваш.
О, Господи! Той сигурно усети потреперването й, защото очите му се присвиха доволно. Тя разтвори крака.
— Не бързай толкова. — Захапа лекичко долната част на ухото й. — Първо трябва да те накажа.
— Да ме накажеш ли? — Тя се сви, помисли си за камшиците, прибрани под леглото.
— Ти ме възбуди, но не довърши започнатото.
— Само защото ти…
— Достатъчно.
Той отново се отдръпна и я изгледа с цялата надута високомерност, наследена от Романови.
Тя се поотпусна. Той никога не би я наранил.
— Когато мнението ти ме интересува, аз ще го поискам, жено. А дотогава бъди така добра да си държиш езика зад зъбите. Моите казаци отдавна не са били с жена.
Погледна го с присвити очи, погледът й му подсказа, че си го търсеше.
Ъгълчето на устните му потрепна, но не се усмихна. Вместо това сведе глава и устните му докоснаха вътрешната част на бедрото й.
— Има само едно наказание за робиня, която не може да мълчи. Бичуване с език.
Таванът се завъртя пред очите й, когато започна и нахлу в нейната сфера на страстно удоволствие и древен екстаз. Тялото му лъсна от пот, а мускулите на раменете му се вълнуваха под ръцете й, но все не спираше. Чак когато го помоли, той най-сетне осъществи онова нахлуване, от което така отчаяно се нуждаеше.
Навлезе дълбоко, здраво и всичката палавост изчезна от очите му.
— А сега искам да те любя — прошепна той, очите й запариха от сълзите, като чу думите, за които бе копняла. Притисна тялото му, влязоха в ритъм, тъй извън времето, както бе и пулсът на сърцата им. Движеха се като едно цяло, а тя усещаше как любовта му я изпълва, задоволява я, влива се във всяка нейна клетка.
Завъртяха се заедно — мъж и жена, земя и небе, всички съставки на съзиданието, слели се в съвършената отливка.
Когато всичко свърши, тя изпита радост, която дотогава не бе изпитвала, както и увереността, че помежду им всичко ще бъде наред. Искам да те любя — това бе рекъл той. — Не искам да правя любов с теб, а искам да те любя. И го бе направил. Не би могъл да го стори по-цялостно, дори ако бе изрекъл думите стотици пъти.
Взря се в отпуснатата му на възглавницата глава. Лежеше с лице към нея, с полуотворени очи, позадрямал. Тя се пресегна и го погали по скулата, а той обърна глава и притисна устни към дланта й.
Потърка с палец челюстта му, харесваше й да усети грапавината с кожата си.
— Благодаря ти.
— Аз трябва да ти благодаря.
— Надявам се това да означава, че няма да ме хвърлиш на казаците си.
— Не бих те делил с никого.
Еротичната игра, която играеха, бе причината да забрави за поетото обещание да му каже за бебето. Сега!
— От известно време нищо не си споменавал за развода.
Той веднага застана нащрек и се преобърна по гръб.
— Не ми е минавало през ума.
Бе обезкуражена от отдръпването му, но и без това си знаеше, че ще бъде трудно, затова продължи — колкото е възможно по-внимателно.