— И ти ловиш око — рече заядливо тя, — но имаш далеч повече личностни разстройва от мен.
— Не, нямам.
— Определено имаш.
— Като например?
— Ами, да започнем с… сигурен ли си, че искаш да го чуеш?
— Не бих го пропуснал за нищо на света.
— Ами, ти си твърдоглав, упорит и властен.
— Мислех си, че ще кажеш нещо лошо.
— Това не бе комплимент. А и винаги съм намирала чувството за хумор у един мъж за далеч по-привлекателно, отколкото грубата, мачо-сексуалност.
— Само ми кажи, когато стигнеш до лошата част.
Тя пак го изгледа свирепо и реши да не споменава камшиците под леглото.
— С теб е невъзможно да се говори.
Той нагласи козирката против слънце.
— Онова, което исках да подчертая преди да ме прекъснеш с инвентарния списък на личните ми качества, бе, че никой от двама ни няма да може да удържи на безбрачие през следващите шест месеца.
Тя сведе поглед. Само ако знаеше, че бе успяла да го направи през целия си досегашен живот.
— Ще живеем заедно в тясно помещение — продължи той, — законно сме женени и ще е напълно естествено, ако го правим.
Да го правим ли? Безцеремонността му й напомни, че това не означаваше в емоционален план нищо за него, а противно на всякаква логика, на нея й се бе дощяло да чуе нещо романтично. Засегната, тя рече:
— С други думи очакваш от мен да въртя къщата, да работя в цирка и да го правя с теб.
Той се замисли.
— Май това е всичко.
Тя се обърна и мрачно се вгледа през прозорчето. Да превърне брака при определени обстоятелства в успех щеше да бъде по-трудно, отколкото си го бе представяла.
5.
Когато следобед Дейзи излезе от фургона, се срещна с висока блондинка с кацнало на рамото й шимпанзе. Позна я от представлението предишната вечер — Джил и Приятелите, — чудесен номер с куче и шимпанзе. Бе кръглолика, с хубава кожа и коса, с малко понатруфена прическа; нещо, в което Дейзи бе сигурна, можеше да й помогне, стига да имаше възможността.
— Добре дошла в Братя Куест — поздрави я жената. — Казвам се Джил.
Дейзи отвърна на дружелюбната й усмивка.
— Аз съм Дейзи.
— Знам. Хедър ми каза. А това е Франки.
— Здравей, Франки. — Дейзи кимна вежливо на шимпанзето върху рамото на Джил, но веднага отскочи назад, след като то оголи зъби и й изкрещя. Чувстваше се изнервена от никотиновия глад и реакцията на шимпанзето изостри чувствителността й още повече.
— Тихо, Франки — Джил го потупа по косматия крак. — Не знам какво му става. Обикновено харесва жените.
— Животните много-много не си падат по мен.
— Сигурно се боиш от тях. Винаги го усещат.
— Май си права. Една немска овчарка ме ухапа като бях малка и оттогава съм подозрителна към всички животни.
Случаят с овчарката не бе единствен. Спомни си посещение от училище в лондонска зоологическа градина, когато бе едва шестгодишна. Тогава изпадна в истерия, когато една коза загриза униформата й.
Появи се жена в торбести шорти и прекалено широка тениска и се представи като Маделин. Дейзи си спомни, че бе една от шоу-гърлите, която се бе появила на арената, яздейки слон. Удобните й дрехи накараха Дейзи да си помисли, че е прекалено облечена. Искаше да изглежда добре за първото си появяване на гишето за билети, затова бе избрала копринена блуза в цвят слонова кост, сребристосиви панталони от Дона Карьн, вместо да навлече дънките и тениските, които Алекс бе настоял да купи от магазин с намалени цени, преди да спрат за деня.
— Дейзи е новото гадже на Алекс — рече Джил.
— Чух — отвърна Маделин. — Блазе ти. Алекс е мъжага и половина.
Понечи да каже на жените, че е съпруга, а не гадже на Алекс, но се наложи пак да отстъпи назад, защото Франки отново закрещя срещу нея.
— Тихо, Франки! — Джил подаде на Франки дребна ябълка, сетне погледна към Дейзи с откровената наслада на човек, който обича добрата клюка. — Това между теб и Алекс трябва да е сериозно. Никога не съм чувала някоя да живее при него.
— Шеба ще припадне като се върне.
Маделин изглеждаше така, сякаш подобна перспектива не й се нравеше.
Франки се бе вторачил в Дейзи и тя така се боеше, че й бе трудно да се съсредоточи върху казаното от жените. Сякаш за да я разтревожи още повече, Джил пусна Франки на земята, където той се вкопчи в крака й.
Дейзи направи още една бърза крачка назад.
— Случайно да имаш каишка за него?
Джил и Маделин се разсмяха.
— Той е обучен — поясни Джил. — Не се нуждае от каишка.
— Сигурна ли си?
— Напълно. Та къде се запознахте с Алекс? Джак Дейли — той е церемониалмайсторът на арената, — казва, че Алекс не бил споменал нищо за това, че се е сдобил с ново гадже.