Това изобщо не я интересуваше. Самата мисъл, че щеше да се сдобие със собствени пари, бе вълнуваща.
— Само ми кажи какво да правя. И обещавам, че повече няма да закъснявам.
Алекс я отведе до билетното гише, монтирано встрани и й обясни накратко процедурата. Беше проста работа и тя веднага я схвана.
— Ще проверявам сметките до стотинка — рече той, — тъй че не си въобразявай да заемаш пари за цигари.
— Няма да го направя.
Той не изглеждаше много убеден.
— И внимавай да не оставиш касата без надзор дори и за секунда. Циркът действа винаги на ръба и не можем да си позволим никакви загуби.
— Разбира се. Не съм толкова глупава.
Имаше мъчителното чувство, че бе готов да оспори казаното, но вместо това той отвори гишето. Остана при нея, докато обслужи първите клиенти, за да се убеди, че се справя и като видя, че няма да има проблеми, й каза, че тръгва.
— Не отиваш във фургона, нали?
— Не, докато не дойде време да се преоблека. Защо?
— Защото ми остава да свърша още някои неща там.
Тя трябваше да се върне във фургона, преди той да е видял бъркотията, която бе сътворила. Когато започна да чисти, трябваше да остави шкафовете и чекмеджетата затворени до последно, но искаше да бъде щателна, затова извади всичко, за да почисти лавиците и да започне отначало. И сега шкафовете бяха чисти, но не й стигна времето да подреди всичко, макар че и във фургона нямаше свободно местенце от дрехи, завивки, инструменти и застрашителен брой камшици.
— Сигурна съм, че ще успея да довърша работата, след като свърша тук.
Той кимна и си тръгна.
Следващите няколко часа минаха без инциденти. Харесваше й да си бъбри с хората, които идваха да купят билети, а в няколко случая, когато семействата бяха очевидно бедни, тя измисляше чудесни причини да получат безплатни пропуски.
Новината, че е жена на Алекс се бе разпространила и доста циркови артисти си намираха извинение да поспрат край гишето, за да задоволят любопитството си. Тяхната дружелюбност към един напълно непознат човек я стопли. Запозна се с мъжа, който ръководеше будките на продавачите, както и с неколцина клоуни и с членове на семейство Лискомб, които изпълняваха номера с коне. Забеляза, че някои от шоу-гърлите с мъка прикриха ревността си от факта, че бе успяла да впримчи Алекс Марков, и оцени щедростта на духа им. За пръв път от пристигането си усети искрица надежда. Може би в крайна сметка нямаше да се провали.
Може би най-интересният от всички бе Брейди Пепър, бащата на Хедър. Той се появи в бял прилепнал костюм, пристегнат в кръста с жълт колан. Златни верижки висяха на шията му и обгръщаха глезените му.
Едно момиче от миманса на име Шарлин вече й бе казало, че Брейди бил най-привлекателният мъж в цирка след Алекс и тя се улови, че бе съгласна с него. Брейди Пепър й напомняше на малко по-грубоват вариант на Силвестър Сталоун, мускулест, с наперена походка и нюйоркски уличен акцент. Чертите му на суров мъж бяха привлекателни, макар и начинът, по който я огледа преценяващо, й подсказа, че бе отявлен женкар. Седна на края на бюрото с разкрачени крака, като мъж, който владееше напълно тялото си.
— Значи идваш от някой цирк, така ли?
Зададе въпроса с агресивния, почти обвинителен тон, който мнозина кореняци-нюйоркчани използват и при най-елементарните светски разговори, и на нея й потрябваха няколко секунди, преди да схване какво имаше предвид.
— Аз ли? О, не. Семейството ми никога не е било свързано с цирка.
— Тогава тук никак няма да ти е леко. В Братя Куест не те броят за нищо, освен ако не можеш да проследиш произхода си поне три поколения назад. Само попитай Шеба.
— Шеба ли?
— Тя е собственичката на цирка. Батшеба Кардоса Куест. Беше една от най-прочутите изпълнителки на трапец в света. Сега тренира братята Толея, които са на трапеца. Румънци са. Освен това поставя хореографията на някои други номера, шефка е по костюмите — все от този сорт неща.
— След като циркът е неин, защо не го управлява вместо Алекс?
— Това е мъжка работа. Управителят трябва да се оправя с пияниците, със схватките с ножове, с тежкото оборудване. Шеба не обича подобни неща.
— Още не съм се запознала с нея.
— Така е, защото тя отсъства няколко дни. Прави го понякога, когато свалките тук не са достатъчно задоволителни.
Сигурно бе очевидно, че не бе схванала нищо, защото той дообясни:
— Шеба обича мъжете. Не се задържа за дълго с който и да е от тях обаче. Би могло да се каже, че е снобка. За нея никой мъж не влиза в сметката, ако не произлиза от старо цирково семейство.