Предварителната й представа за собственичката на цирка като за възрастна вдовица вече избледня и начинът, по който Брейди сви устни, накара Дейзи да се запита дали Шеба Куест не бе за него повече от шефка.
— А пък аз… моят старец бе месар от Бруклин. Избягах с един пътуващ цирк в деня, в който завърших гимназия, и изобщо не се озърнах назад. — Изгледа я почти ядно, сякаш очакваше тя да му възрази. — Децата ми обаче имат по-стар цирков произход по майчина линия.
— Мисля, че не се познавам с нея.
— Каси почина преди две години, но бяхме се развели преди дванайсет години, което означава, че не съм съвсем в траур. Тя мразеше цирка, макар и да бе израснала в него, затова се премести в Уичита и получи разрешение за търговия с недвижими имоти; на мен обаче ми харесваше да играя и останах.
Значи и Хедър като нея бе изгубила майка си. Искаше и се да научи още.
— Разбрах, че имате деца.
— Хедър израсна при майка си в Уичита, но на Каси й бе трудно да се справя с момчетата, затова те започнаха да пътуват с мен от малки. Направих номер с тях и оттогава го изпълняваме. Мат и Роб са вече на двайсет и двайсет и една години. Ужасни беладжии са, но какво може да очаква човек, след като аз съм старецът им?
Дейзи не се интересуваше от синовете-беладжии и затова пренебрегна очевидната горда нотка в тона му.
— Значи Хедър живее отскоро с теб?
— От миналия месец, но всеки сезон прекарваше при мен по няколко седмици. Ала това не е като да е тук през цялото време.
Смръщеното му лице й подсказа, че нещата не вървяха така, както ги бе планирал, а и тя самата си бе имала достатъчно неприятности със собствения си баща, затова отново изпита болезнено съчувствие към Хедър. Нищо чудно, че пушеше тайно и си имаше разправии с баща си. И докато Брейди Пепър бе определено привлекателен мъж, то той не й направи впечатление на най-търпеливия родител.
— С Хедър се запознах. Вижда ми се доста чувствителна.
— Прекалено чувствителна. Тук животът е суров, а тя е твърде мекушава. — Той рязко се изправи. — Най-добре е да се махам оттук, преди публиката да е започнала да влиза. Радвам се, че се запознахме, Дейзи.
— Аз — също.
Като стигна до вратата, той отново я огледа внимателно с очите на мъж, който харесва жените.
— Алекс е истински късметлия.
Тя се усмихна учтиво, искаше й се и самият Алекс да мислеше същото.
Доста след началото на второто представление тя можа да затвори гишето и да наблюдава номера на Алекс. Надяваше се снощните й опасения да се разсеят, но уменията му изглеждаха още по-впечатлителни. Къде бе научил тези неща?
Чак когато представлението свърши, тя си спомни за бъркотията, която бе оставила във фургона. Побърза да се върне и тъкмо отвори вратата, когато се появи Джил със заговорническа усмивка на уста. Франки пак бе кацнал на рамото й и като видя Дейзи, веднага започна да пищи и да закрива очите си.
— Млъкни, миризливецо. Ела, Дейзи, искам да ти покажа нещо.
Дейзи бързо затвори вратата, преди новата й позната да е видяла бъркотията вътре и да разбере каква ужасна домакиня бе. Джил я хвана за ръка и я поведе покрай редицата фургони. Видя вляво Джак Дейли, церемониалмайстора, който говореше с Алекс, докато сценичните работници вече подреждаха дървените пейки.
— Ох! — изписка Дейзи. Някой дръпна силно кичур от косите й.
Франки изкряка.
— Непослушнико! — ласкаво го сгълча тя, докато Дейзи се отдръпваше извън обсега на лапата му. — Не му обръщай внимание. След като установи, че не може да те докопа, ще те остави на мира.
Дейзи реши да не споменава за съмненията си, че това едва ли ще стане.
Заобиколиха последния фургон и тя ахна от изненада, когато видя артистите, все още в костюмите си, заобиколили сгъваема маса, върху която имаше квадратна торта с двойка младоженци в средата. Маделин, момичето, с което се бе запознала по-рано, стоеше най-близо до тортата, заедно с Брейди Пепър и синовете му, най-малкия от семейство Лискомб и няколко от клоуните; тук бяха и повечето от хората, с които се бе запознала. Само Хедър стоеше встрани от масата.
Широко усмихнат, Джак Дейли избута Алекс напред, докато Маделин вдигна ръце като хорова диригентка.
— Добре, внимавайте всички. Нашите поздравления! Нашите поздравления!
Докато групичката пееше, очите на Дейзи се замъглиха. Тези хора едва я познаваха, но й протягаха приятелска ръка. След хладната церемония на венчавката интимността на този миг я трогна. В присъствието на събралите се приятели на Алекс тя се чувстваше така, сякаш присъстваше на истинска церемония, на признанието, че се бе случило нещо съкровено и лично, нещо, което не бе единствено наказание, наложено й от баща й, но и повод за радост.