— Благодаря ви — прошепна тя, когато песента свърши. Опитваше се да не се разплаче. — Благодаря много на всички ви.
Обърна се към Алекс и радостта й моментално се стопи, като видя помръкналото му от неудоволствие лице.
Насъбралите се постепенно утихнаха. Усетили реакцията му, разбраха, че нещо не бе наред. Моля те, не постъпвай така — помисли си тя. — Искам тези хора да станат мои приятели. Моля те, престори се, че се радваш.
Няколко от жените тайничко се спогледаха. Предположението, че Алекс е щастлив младоженец, бързо се стопи и тя видя как няколко чифта очи се впериха в корема й, за да видят дали не бе бременна.
Напъна се да заговори.
— Мисля, че никога не съм имала по-приятна изненада. А ти, Алекс?
Последва дълга пауза, преди той отсечено да поклати глава.
Тя вдигна брадичка и върху лицето й се появи усмивка.
— Тортата изглежда великолепна. Обзалагам се, че всеки ще си вземе парче. — Погледна Алекс право в очите, умоляваше го. — Хайде да я разрежем двамата.
Мълчанието му сякаш продължи цяла вечност.
— Ръцете ми са мръсни. Но ти давай, разрежи я.
С пламнали от притеснение бузи тя отиде до масата, взе ножа и започна да разрязва тортата на квадратни парчета. И тъй като тишината ставаше все по-оглушителна, тя се опита да се престори, че всичко наред.
— Не мога да повярвам, че сте успели да се справите толкова бързо. Как, за Бога, успяхте?
Маделин се усмихна неловко.
— Ами… ъ-ъ-ъ, не бе трудно.
— Е, силно съм впечатлена.
С пламнало лице от усилието да се усмихва Дейзи извади първото парче, постави го на картонена чинийка и го подаде на Алекс.
Той го взе без да пророни и дума.
Тишината бе вече непоносима. Най-накрая се намеси Джил, погледът й се стрелкаше нервно между младоженеца и булката.
— Съжалявам, че е шоколадова. Но нямаше време за бяла торта, а пък и в сладкарницата бяха свършили сметаната.
Алекс остави картонената си чиния на масата тъй рязко, че недокоснатото парче торта се преобърна и падна върху глазурата си.
— Извинете ме. Трябва да се връщам на работа. Благодаря на всички ви.
Ръката на Дейзи, с която подаде парче торта на Маделин трепереше. Някой се изсмя. Дейзи вдигна глава и видя, че бе Хедър.
Девойчето й хвърли самодоволен поглед и изтича подир Алекс.
— Имаш ли нужда от помощ?
— Разбира се, скъпа. — Гласът му, топъл, пълен с чувство се понесе в нощната тишина. — Имаме проблеми с лебедката на камиона. Можеш да ми помогнеш да я прегледаме.
Дейзи премигна силно. Лесно се разплакваше, но ако заплачеше сега, никога нямаше да може да погледне отново тези хора.
— Ето ти малко торта.
Тя подаде парче на мъж с рошава руса коса и вид на застаряващ калифорнийски сърфист. Спомни си, че като се поспря до Червения фургон, се бе представил като Нико Мартин, дресьор на слоновете.
Той взе тортата без да изрече нищо, обърна й гръб и каза нещо на един от клоуните. Маделин пристъпи да помогне на Дейзи, очевидно решила, че ще е по-добре всичко да приключи по най-бързия начин. Артистите си взеха тортите и един по един се отдалечиха.
Не след дълго край масата остана само Джил.
— Съжалявам, Дейзи. Мислех, че идеята е добра но трябваше да се сетя, че на Алекс няма да му хареса. Той много държи на уединението си.
Толкова държи, че не си бе направил труда да спомене на тези хора, че се бе оженил. Дейзи се опита да се усмихне.
— Бракът изисква от всекиго известен период на привикване.
Джил вдигна остатъка от тортата и го пъхна в ръцете на Дейзи.
— Ето. Защо не го вземеш?
Дейзи усети как жлъчта се надига в гърлото й, но взе тортата, макар да не можеше изобщо да я гледа.
— Благодаря ти, става вече късно, а имам да свърша милион неща преди лягане.
И избяга.
През следващите няколко часа, докато прибираха шапитото и го подготвяха за транспортиране до следващия град, тя се зае с уморителната задача да върне всичко на място в шкафовете. Беше смазана от отчаяние и бе толкова уморена, че едва държеше изправена главата си; продължи обаче да работи.
По скъпите й панталони се виждаха ивици мръсотия, а блузата й бе прилепнала по тялото, но тя не й обръщаше внимание. Беше пожелала тези хора да й станат приятели, ала сега това никога нямаше да стане, след като знаеха колко малко внимание й обръщаше Алекс. И колко уважаваше брака им. Церемонията с тортата бе едно малко тайнство, а той се бе отнесъл към нея с презрение.
Алекс влезе във фургона малко след полунощ. Интериорът му изглеждаше все така зле, сякаш току-що бе пристигнала. Макар най-сетне да бе успяла да прибере, нямаше нито време, нито сили да изчисти друго, освен шкафовете. Мръсните чинии изпълваха мивката, а на печката си седеше същият хванал кора тиган.