— Човек не може да изгради живота си около нещо такова. Гордостта е по-маловажна от маса неща.
— Като например?
— Като… — Тя се поколеба, сякаш знаеше, че няма да му хареса онова, което ще каже. — Като обичта, състраданието. Като любовта.
Той се почувства стар и уморен.
— За мен любовта не съществува.
— Тя съществува за всички.
— Не и за мен. Не се опитвай да ме разнежваш, Дейзи. Само ще си изгубиш времето. Научил съм се да живея по свои закони. Опитвам се да бъда честен, да бъда справедлив. Това е единствената причина, поради която няма да предприема нищо за номера ти с тортата. Знам, че за теб е трудно да свикнеш, предполагам, че се стараеш с все сили. Но не бъркай справедливостта с чувството. Не съм сантиментален. Всички тези мекушави чувства могат да действат при други хора, но не и при мен.
— Това не ми харесва — прошепна тя. — Ама никак не ми харесва.
Той заговори и откри, че не си спомняше да е чувал гласа си толкова тъжен.
— Попаднала си на дявола, миличка. И колкото по-скоро го приемеш, толкова по-добре за теб.
Влезе в банята, затвори вратата зад себе си, сетне затвори очи, опитваше се да прогони от паметта си онези изблици на чувства, които бе прочел върху лицето й. Бе видял всичко: умора, почти детска невинност, ужасяваща надежда, че може би той не е чак толкова лош, колкото изглеждаше.
Горката вятърничава главица.
6.
— Разкарай се!
— Последно предупреждение, ангелско лице! Потегляме след три минути.
Тя отвори с мъка очи, колкото да види, че будилникът до дивана показваше пет сутринта. Нямаше никакво намерение да ходи някъде в пет сутринта, затова се сгуши още по-дълбоко във възглавницата си и миг по-късно потъна отново в сън. Следващото нещо, което усети, бе, че той я вдига.
— Престани! — изкряка тя. — Какво правиш?
Без да изрече и думица, той я изнесе навън, на хладния утринен въздух, хвърли я в кабината на пикапа и затръшна вратата. Усети хладината на тапицерията от изкуствена кожа по голите си крака и моментално се събуди, осъзнала, че бе облечена единствено в сивата му тениска и чифт леденосини бикини. Той се качи от другата врата и след малко вече напускаха пустата площадка.
— Как можа да направиш това? Та часът е само пет! Никой не става толкова рано.
— Ние ставаме. Днес пътуваме за Северна Каролина.
Изглеждаше отвратително буден. Беше гладко избръснат, облечен в чифт дънки и бяла фланелена риза. Погледът му се плъзна по голите й крака.
— Следващия път може би ще станеш, когато ти извикам.
— Не съм облечена! Трябва да си взема дрехите. И да се гримирам. Косата ми… трябва да си измия зъбите!
Той бръкна в джоба си и извади смачкано пакетче дъвка Дентин.
Тя го грабна от него и като лапна едно драже, в съзнанието й изплуваха събитията от предишната вечер. Потърси по лицето му някакъв знак на разкаяние, но не откри нищо подобно. Беше прекалено уморена и потисната, за да подхваща нова караница, но ако оставеше нещата просто така, щеше да стане на неговата.
— Трудно ще ми е да свикна тук, след онова, което стана снощи.
— Ще ти е трудно, независимо от това какво се е случило.
— Аз съм твоя жена — рече тихо тя — и ти не си единственият, който има гордост. Ти ме постави в неудобно положение пред хората, без да съм го заслужила.
Той не отвърна нищо и ако не бе лекото потрепване на ъгълчетата на устните му, би могла да повярва, че дори не я бе чул.
Извади дъвката и я зави в книжката й.
— Моля те, отбий и спри, за да си взема дрехите от фургона.
— Имаше възможност да го направиш, но я пропиля.
— Не бях се събудила.
— Предупредих те.
— Ти си като робот. Не изпитваш никакви човешки чувства, нали?
Подръпна долния ръб на тениската, който все се повдигаше нагоре.
— О, изпитвам човешки чувства. Но може би не са онези, за които искаш да чуеш точно сега.
Тя продължи да се занимава с тениската си.
— Искам си дрехите.
— Събудих те съвсем навреме, за да се облечеш.
— Сериозно говоря, Алекс. Не е никак смешно. На практика съм почти гола.
— Няма нужда да го казваш.
Може би ако бе поспала още малко, нямаше да е толкова заядлива.
— Възбуждам ли те?
— Да.
Не бе очаквала такъв отговор. Мислеше си, че ще я отреже за пореден път. Съвземайки се от изненадата си, тя го изгледа яростно.
— Е, жалко тогава, защото това не ме интересува. В случай, че не го знаеш, мозъкът е най-важният сексуален орган, а моят мозък не се интересува от нищо, свързано с теб.