— Върна ли се, сестричке?
Сестричка!
Той се усмихна, в очите му блесна предизвикателно пламъче.
— Трейси и аз тъкмо се опознавахме.
— Опитвам се да убедя брат ви да останете тук още малко — рече Трейси. — Смяната ми свършва след час.
Дейзи знаеше, че ако не сложи веднага край на всичко това, той ще си мисли, че ще може да си продължава и в следващите шест месена. Тя потупа ръката на сервитьорката, която лежеше върху масата.
— Горкичкото сладко момиче. Той е толкова стеснителен с жените, откак му поставиха диагнозата. А аз все му повтарям: при сегашните чудеса, на които са способни антибиотиците, онези досадни болести, предавани по сексуален път, вече не представляват никакъв проблем.
Усмивката на Трейси помръкна. Взря се в Дейзи, сетне — и в Алекс, а хубавият й тен неочаквано придоби сивкав оттенък.
— Шефът ми се вбесява, когато разговарям прекалено дълго с клиентите. Ще се видим пак…
И тя бързешком се отдалечи от масата им.
Чашата на Алекс изтрака върху чинийката си.
Дейзи срещна погледа му без да премигне.
— Не ме предизвиквай, Алекс. Поехме обет.
— Пет пари не давам.
— Ти си мъж с положение. А мъжете с положение не флиртуват със сервитьорки. Моля те да го запомниш.
Той й крещя по целия път до пикапа, подхвърляше думи като недоразвита, досадна, сляпа. Замлъкна чак когато потеглиха.
Пътуваха в мълчание повече от миля, когато тя дочу нещо, което й заприлича на кикот, но когато го погледна, видя все същото строго лице и неусмихващата се уста, които познаваше още от началото. И тъй като знаеше, че тъмната руска душа на Алекс Марков не притежаваше и грам чувство за хумор, реши, че бе сбъркала.
В късния следобед тя вече бе замаяна от умора. Едва като се напрегна до краен предел, успя да завърши с почистването на фургона, да вземе душ, да си стъкми нещо за хапване и на всичкото отгоре да успее да заеме навреме мястото си зад гишето за билети в Червения фургон. Работата щеше да й отнеме дори още повече време, ако Алекс не бе изчистил предишната вечер остатъците от тортата. А тъй като тя я бе хвърлила, помощта му бе неочаквана за нея.
Беше събота и от дочутите разговори между работниците разбра, че очакваха да получат вечерта пликовете със заплатите си. Алекс й бе казал, че някои от хората, които се занимаваха с издигането на шапитото и с товаренето и разтоварването на екипировката, са пияници и наркомани, тъй като при ниските надници в цирка и лошите условия на труд било трудно да се привлекат стабилни надничари. Неколцина от тях работели в цирка от години, просто защото нямали къде другаде да отидат. Други били авантюристи, привлечени от романтиката на цирка, но те обикновено не издържали дълго.
Когато влезе във фургона, Алекс вдигна глава от очуканото бюро, устните му бяха свити в постоянното му, както вече й се струваше, мръщене.
— Сметката на билетите от вчера не излиза.
Тя внимаваше много, когато връщаше ресто и бе сигурна, че не бе сгрешила. Заобиколи го и се взря в чисто отпечатаните числа.
— Покажи ми.
Той й посочи листа, който лежеше на бюрото.
— Проверих номерата на билетите и ги сравних с приходите, сметките ти не излизат.
Достатъчен й бе един поглед, за да разбере къде бе грешката.
— Разликата е в гратисните билети, които раздадох. Те са само дванайсет или тринайсет.
— Гратиси ли?
— Онези семейства бяха съвсем бедни, Алекс.
— И ти сама реши да ги пуснеш гратис?
— Не можех да взема парите им.
— Не, можеше, Дейзи. И отсега нататък ще го правиш. В повечето градове цирковете се спонсорират от местни организации. Те раздават гратиси, освен в някои по-особени случаи, в които думата имам аз. Но не и ти. Ясно ли е?
— Но…
— Разбра ли?
Тя кимна сърдито.
— Добре. Ако сметнеш, че някой се нуждае от гратис, идваш при мен и аз ще се заема със случая.
— Добре.
Той се изправи и се намръщи.
— Днес се връща Шеба, тя ще ти намери костюм за парада. Когато е готова да те облече, ще пратя някой да поеме касата.
— Но аз не съм артистка.
— Това е цирк, ангелско лице. В него всички са артисти.
Любопитството й към тази мистериозна Шеба, чието име караше лицето на съпруга й да помръква, се засили.
— Брейди ми каза, че била прочута изпълнителка на трапец.
— Шеба е последната от Кардосови. На трапеца семейството й бе онова, което са Уоленда в изпълнението на опънато високо въже.
— Но вече не играе, така ли?
— Би могла. Само на трийсет и девет години е и поддържа върхова форма. Но се отказа, тъй като вече не е най-добрата.
— Очевидно приема нещата на сериозно.