— Прекалено сериозно. Стой колкото е възможно по-настрани от нея. — Отиде до вратата. — И не забравяй какво ти казах за касата. Не я изпускай из очи.
— Помня.
Кимна отривисто и излезе.
Тя се справи с продажбата на билети за първото представление без проблеми. Работата намаля след започването на спектакъла, тя излезе и седна на стъпалата на фургона да се наслади на вечерния ветрец.
Погледът й спря върху палатката на менажерията и тя си спомни, че в нея бе и тигърът Синджун. Днес, докато се опитваше да изтрие най-грозните петна от килима, тя си бе мислила за него, може би защото да мисли за тигъра бе по-лесно, отколкото да се опита да сложи в ред обърканите си чувства към Алекс. Изпита силно желание да погледне отново свирепото животно, само че от безопасно разстояние.
На площадката, сподирян от шлейф прахоляк, паркира последен модел кадилак. От него слезе екзотична на вид жена с грива от ярка чевеникавокестенява коса. Носеше прилепнала блуза с цвят на шартрьоз, запасана с щампована пола тип саронг, която разкриваше дълги, голи крака и чифт обсипани с фалшиви скъпоценни камъни сандали. Големи златни халки проблясваха през разрошените й коси, комплект подхождащи им гривни украсяваха тънките й китки.
Докато жената крачеше към входа на шапитото, Дейзи успя да зърне за миг лицето й: бяла кожа, остри черти, пълни устни, подчертани от алено червило. Имаше излъчването на собственичка и човек не можеше да я сбърка със случаен посетител, затова Дейзи реши, че това можеше да бъде единствено Шеба Куест.
Приближи се клиент, който поиска да купи билети за второто представление. Дейзи побъбри малко с него и когато той си тръгна, Шеба вече бе изчезнала. Когато нямаше клиенти, Дейзи се зачиташе в папката, натъпкана със стари вестникарски изрезки от най-различни местни вестници.
В няколко от тях отпреди две години се споменаваше за номера на Алекс с камшиците, но после имаше пауза, продължила допреди предишния месец. Тя вече знаеше, че цирковете си обменяха различни номера и се зачуди къде ли бе играл, докато не бе с Братя Куест.
Когато свърши първото представление, при нея дойде един от охраната — възрастен мъж с мъдро лице и голяма бенка на бузата.
— Аз съм Пийт. Алекс ми каза да те сменя за малко. Трябва да идеш във фургона си за проба на костюма.
Дейзи му благодари и се запъти към фургона. Като влезе, с изненада видя Шеба Куест, застанала на мивката да мие чиниите от бързата закуска, която Алекс и Дейзи бяха хапнали този следобед.
— Не бива да правите това.
Шеба се обърна и сви рамене.
— Не обичам да стоя и да чакам без работа.
Дейзи се почувства двойно наказана: веднъж за занемарената кухня, втори път — за закъснението си. Но нямаше намерение да прибави към това и негостоприемност.
— Желаете ли чаша чай? Или нещо безалкохолно?
— Не. — Жената взе пешкира и избърса ръце. — Казвам се Шеба Куест, но предполагам вече го знаеш.
Като се вгледа по-отблизо, Дейзи забеляза, че собственичката на цирка носеше по-ярък грим, отколкото Дейзи би решила да използва сама. Не че бе крещящ.
Напротив, бе очевидно, че стандартите й за красота с яркото й и донякъде провокативно облекло, комбинирано с пищните й аксесоари, бе повлияно от дългата й практика на циркова артистка.
— Казвам се Дейзи Девро. Или по-скоро Дейзи Марков. Още не съм свикнала с промяната.
По лицето на Шеба пробяга дълбоко чувство — на отвращение, примесено с почти осезаема враждебност. Дейзи мигновено разбра, че в лицето на Шеба Куест не бе намерила приятелка.
Опита се да запази спокойствие под втренчения, оценяващ поглед на Шеба.
— Алекс обича да си хапва. А в хладилника няма почти нищо.
— Знам. Не съм много добре организирана.
Не намери куража да упрекне Шеба, че не бива да наднича в кухнята им.
— Харесва спагети и лазаня, много обича мексиканска кухня. Не си губи времето обаче да му правиш десерти. Не обича сладкото, освен на закуска.
— Благодаря ти, че ми каза.
На Дейзи леко й призля.
— Този фургон е направо ужасен. Алекс започна с нов, но миналата седмица го остави и взе този.
Дейзи не успя да скрие слисването си. Защо Алекс бе настоял да живеят по този начин, след като можеха да имат и по-хубав фургон?
— Възнамерявам да го пооправя — рече тя, макар че до този момент подобна мисъл не й бе хрумвала.
— Повечето младоженци отвеждат булките си на някое хубаво място. Учудена съм, че Алекс не се възползва от предложението ми.
— Сигурна съм, че е имал причини за това.
Шеба огледа дребната фигурка на Дейзи.
— Още нямаш представа в какво си се замесила с него, нали?