Шеба изгаряше от желание да я въвлече в котешка схватка, но тъй като бе почти сигурна, че ще изгуби, тя извърна глава към двата костюма, проснати върху облегалката на стола.
— Трябва да ги пробвам, нали?
Шеба кимна.
Дейзи взе горния и видя, че държеше в ръцете си мизерна купчинка пайета.
— Вижда ми се ужасно оскъден.
— Това е идеята. Това е циркът. Публиката очаква да види доста плът.
— И трябва ли тя да е моята?
— Не си дебела. Не виждам какъв е проблемът.
— Ами, не притежавам кой знае какво тяло. Никога не съм успявала да изпълнявам някоя фитнес-програма по-дълго от няколко минути.
— Тогава ще се наложи да се понаучиш малко на самодисциплина.
— Да, така е, и в тая работа много-много не ме бива.
Шеба я огледа критично, очевидно очакваше съпругата на Алекс Марков да демонстрира малко повече характер. Но от опита си, придобит, докато живееше с майка си, Дейзи знаеше много добре, че не бива да влиза в игра с гросмайстор. Честността бе единствената защита срещу майсторите на коварството.
Отиде в банята и свали всички дрехи, освен бикините си, но когато облече оскъдния костюм, видя, че той бе тъй изрязан на бедрата, че и бикините се виждаха. Събу ги и започна отначало.
След като най-сетне бе готова, се огледа в огледалото и се почувства като проститутка. Два обсипани с пайети сини фестона прикриваха гърдите й, а един по-голям — тялото й оттам надолу. Основата на костюма бе нищо повече от тънък воал от прилепнала копринена мрежа.
— Не мисля, че бих могла да нося това нещо — извика тя през вратата.
— Нека видим.
Пристъпи напред.
— Наистина е прекалено…
Думите й секнаха, когато видя Алекс, застанал до мивката в казашкия си костюм. Искаше й се да избяга обратно в банята и ако Шеба не бе там, сигурно щеше да го направи. Сега ли точно трябваше да се появи той — когато изглеждаше по този начин?
— Излез, за да можем да те видим — рече Алекс.
Дейзи пристъпи с нежелание напред. Шеба отиде до него, двамата безмълвно станаха едно цяло, а Дейзи се почувства чуждо тяло.
Алекс не рече нищо, но начинът, по който я гледаше, караше Дейзи да се чувства така, сякаш бе съвсем гола.
— Обърни се — нареди Шеба.
Дейзи се почувства така, сякаш бе проститутка, предложена от мадам на любим клиент. Макар огледалото в банята да бе прекалено малко, за да може да се види как изглежда отзад, имаше ясна представа какво виждаха те: две окръглени, голи бузи и съвсем тънък фестон на мястото където се събираха. Когато се обърна, кожата й пламтеше от изчервяване.
— Представлението е за семейства — рече Алекс. — Не ми харесва.
Шеба отиде при нея и взе да оправя бодито.
— Май си прав. Не може да изпълни достатъчно костюма. Виси й. — Дейзи усети пръстите й на шията си. — Дай да видим дали другият няма да е по-добър.
Без да я предупреди Шеба дръпна костюма надолу и разголи Дейзи до кръста. С вик на изненада, Дейзи сграбчи шепата пайети и мрежата, които висяха на корема й, но пръстите й бяха несръчни, сякаш се опитваше да разнищи пара. Погледът й се стрелна към Алекс.
Той се бе подпрял на мивката, с кръстосани глезени, с опрени върху плота зад себе си длани. Дейзи безмълвно го умоляваше да се обърне, но той не отвърна поглед.
— Господи, Дейзи, изчервяваш се като девственица. — Устните на Шеба се извиха в тънка усмивка. — Учудена съм, че човек, който е прекарал известно време в леглото на Алекс, още си спомня как да се изчерви.
Скъпоценните камъни на пояса му проблеснаха, като пристъпи напред.
— Достатъчно, Шеба. Стига си я дразнила.
Шеба се обърна да вземе другия костюм. Алекс застана между двете, сякаш искаше да прикрие голотата на Дейзи от Шеба, което бе смехотворно, след като самата Дейзи искаше да се скрие от него.
— Дай да видя. — Широките ръкави на бялата му риза се надиплиха, докато вземаше костюма с червени пайети от Шеба; огледа го, след това го подаде на Дейзи.
Тя грабна костюма от него и се втурна в банята. След като затвори вратата, се облегна на нея и се опита да успокои дишането си, ала сърцето й биеше лудо и кожата й гореше. Бе пораснала от майка, която се печеше гола на слънцето, затова си рече да не прави чак такъв проблем от случилото се. Ала въпреки това то я безпокоеше.
Най-накрая успя да навлече костюма и за нейно облекчение той бе малко по-солиден от другия. Червените езици на пламъците от пайети се надигаха от чатала към бодито, там обгръщаха гърдите й в несиметрични, неравни форми. На бедрата бе изрязан почти до кръста, но поне средната част на тялото бе донякъде прикрита.
Алекс стоеше сам, отпуснал бедро на ръба на масата. Дейзи преглътна с мъка.