Выбрать главу

— Къде е Шеба?

— Наложи й се да поговори с Джак. Обърни се.

Тя прехапа устни и си остана на място.

— Двамата сте били любовници, нали?

— Сега не сме, тъй че това няма нищо общо с теб.

— И все пак, тя изглежда те обича.

— Мрази ме и в червата.

Въпреки всичките приказки на Алекс за гордостта му, той изглежда не притежаваше никаква чест, инак нямаше да се остави баща й да го купи; имаше нещо, което тя трябваше да узнае.

— Тя беше ли омъжена за Оуен Куест, когато имахте любовна връзка?

— Не. Престани да ровичкаш и се обърни.

— Не мисля, че да искам да науча нещо за теб означава ровичкане. Така например като преглеждах вестникарските изрезки, забелязах, че миналата година не си бил с Братя Куест. Къде беше?

— Какво значение има?

— Просто бих искала малко повече информация.

— Любопитството ти не е мой проблем.

Той бе най-потайният човек, когото бе срещала, и тя разбра, че няма да изкопчи нищо повече.

— Този костюм не ми харесва. И двата не ми харесват. В тях изглеждам като евтина…

— Изглеждаш като момиче от шоуто. — И тъй като тя не се обърна, както я бе помолил, той я заобиколи отзад. Неприятно й бе да я оглеждат така, затова понечи да се извърне, но само за да усети ръката му на рамото си. — Стой мирна. — Другата му ръка бръсна кръста й. — Този ти стои по-добре.

— Прекалено оскъден е.

— Не, всъщност не е. Други жени носят далеч по-оскъдни костюми и не изглеждат никак по-добре, отколкото теб.

Беше толкова близо до нея, че когато се обърна към него, гърдите й се докоснаха до меката материя на ризата му. Усети как стомахът й кой знае защо се сви.

— Наистина ли мислиш, че изглеждам добре?

— Комплимент ли търсиш?

Тя кимна, коленете й трепереха.

Той плъзна ръката, която обгръщаше кръста й надолу, покрай ръба на костюма и разтвори длан около дупето й.

— Смятай го за комплимент.

Гласът му бе дрезгав и приглушен.

Тя усети как я облива вълната на възбудата. Отдръпна се леко, но не защото искаше да се махне, а защото страшно й се щеше да останат така.

— Ние наистина не се познаваме никак.

Без да отмества ръката си той сведе глава и я зарови в шията й. Тя настръхна, като усети дъха му в ухото си.

— Женени сме, всичко е наред.

— Брак при определени условия.

Той се отдръпна достатъчно, за да види тя пламъчетата на кехлибара в очите му.

— Мисля, че е време да превърнем обстоятелствата в официален факт, не смяташ ли?

Пулсът й скочи рязко, не можеше да се отдръпне от него, дори и да искаше. Вдигна очи и сякаш всичко наоколо бе изчезнало и бяха останали само те двамата.

Устните му изглеждаха изненадващо нежни за острите си очертания. Разтвориха се и леко докоснаха нейните. В същото време я привлече силно към себе си и тя го усети — силен и тежък. След като устните му се сляха с нейните, изпита миг на чудо. Устните му бяха топли и нежни, пълен контраст на цялата му същност.

Разтвори своите устни, не би могла да ги държи затворени повече, с по-голям успех би отлетяла за Луната. Той всмука долната й устна, докосна езика й със своя. Усещането я зашемети окончателно и тя обгърна с ръце бедрата му, усещайки коприната под пръстите си. Заби нокти в тях.

Той изстена.

— Господи, как те желая!

И езикът му нахлу в устата й.

Целувките им се превърнаха в диво, животинско чифтосване. Повдигна я и я отнесе назад, подпря я на плота. Тя повдигна ръце и обхвана гърба му, за да запази равновесие. Той влезе между краката й, камъните на пояса му се впиха в бедрото й.

Езикът й галеше неговия. Тихият му стон отекна в пещерата на собствената й уста. Усети как ръцете му опипват врата й. Отдръпна се достатъчно, за да свали костюма й до кръста.

— Толкова си красива — прошепна той, свел поглед към нея. Повдигна с длани гърдите й, прокара палци по възвишенията им, а сладостта на удоволствието рикошира у нея. Зацелува я отново, докато галеше зърната й. Тя стисна ръцете му и усети силата им през широките ръкави.

Остави гърдите й и стисна бедрата й там, където се съединяваха с голото й дупе. Дойде й твърде много. Забитите в бедрата й камъни… нежните милувки на ръцете му…

— Пет минути до представлението! — Нечий юмрук издумка по фургона. — Пет минути, Алекс!

Тя подскочи като гузно девойче и се спусна от плота. Обърна се гърбом към него и се зае с костюма си. Усещаше се възбудена, замаяна, ужасно притеснена. Как можа да изпита такова силно желание да се отдаде на мъж, който дори не й бе казал блага дума, мъж, който не вярваше в спазването на обета?

Втурна се към банята, но той я спря, преди да влезе там с дрезгавия си, тих глас.

— Не си прави труда да оправяш дивана тази вечер, ангелско лице. Ще спиш при мен.