— Защо не си се омъжила? — попита я той една нощ, седнал зад масата в луксозния им фургон, докато тя се готвеше да го нахрани за втори път този ден. И двамата бяха по хавлии: неговата — обикновена, а нейната — с екзотични индийски шарки, които сякаш обогатяваха огъня на червено-кестенявата й коса. — Мислех си, че си луда по децата. А знам, че и твоят старец очакваше това от теб.
Тя постави пред него чиния с лазаня, сетне се върна до печката да вземе своята. Не му отговори обаче веднага. Вместо това остана права там, където бе, вперила поглед в храната, която бе приготвила.
— Предполагам, че исках твърде много. Знаеш не по-зле от мен, че има неща, на които човек не може да бъде научен. Най-добрите изпълнители на трапец се раждат с вродени способности, тъй че мъжът, за когото бих се омъжила, трябва да произхожда от добро семейство. Няма да се омъжа за по-долен от мен, но освен това трябва й да го обичам. Любов и родословие. Твърде сложно съчетание.
Донесе чинията си на масата.
— Баща ми казваше, че е по-добре родът Кардоса да се затрие, отколкото да има внуци с нечиста кръв. — Тя седна и взе вилицата си. — Аз пък си имам собствена максима. По-добре родът Кардоса да се затрие, отколкото да се омъжа за някой смотаняк, когото не мога да уважавам.
— Правилно.
Тя набоде с вилицата си, но я остави и най-откровено взе да го разглежда с предизвикателен блясък в очите.
— Родословието на Маркови е дори по-далечно, отколкото на Кардоса. Сам непрекъснато ми повтаряше през всичките тези години, че не бивало да те оставям. Аз му се смеех, защото ти бе още хлапе, но тези пет години разлика помежду ни нямат голямо значение, нали така? Ние, и двамата, сме последните издънки на две циркови династии.
Развеселен, той поклати глава.
— Нямам никакво намерение да продължавам династията на Маркови. Съжалявам, сърце мое, но ще трябва да потърсиш банка със сперма на циркова звезда някъде другаде.
Тя се засмя, взе си ролце и се опита да го лапне цялото.
— Добре, че не те харесвам. Ако не бе така, нямаше да имаш никаква друга възможност.
Връзката им продължи да се разгаря, беше толкова страстна и приятна, че той не обърна внимание на увеличаващото се собственическо чувство в погледите й, или на това, че вече не го дразнеше, че е с по-нисш произход от нея.
— Ние сме сродни души — му каза тя една нощ, с дрезгав от чувственост тон. — Ако беше жена, щеше да си като мен.
Беше права, но нещо дълбоко в душата му въстана срещу сравнението й. Възхищаваше се на Шеба, но у нея имаше коравосърдечност, която го отблъскваше, може би защото съзираше нещо подобно и у себе си. За да й попречи да каже нещо повече, той разтвори мускулестите й крака и проникна в нея с единствен, мощен тласък.
Въпреки неуловимата промяна в поведението й, той бе неподготвен за онова, което се случи в онзи зноен следобед на пустата площадка досами град Уейкрос, Джорджия. Тъкмо там Шеба му призна, че го обича. И когато го каза, той разбра, че говореше напълно сериозно.
— Съжалявам — рече той колкото можа по-внимателно, след като го бе казала, — но това няма да стане.
— Разбира се, че ще стане. Това е съдба.
Тя не поиска да чуе думите му, че не би могъл да обича когото и да е — способността му да обича бе прогонена с бой в детството му, — а пламъчето в очите й му подсказа, че приема отхвърлянето му като игра. Тя възприе предизвикателството със същата решимост, с която някога бе усвоила тройното салто, но едва след като той се зае да събира багажа си след последното представление, тя наистина схвана случилото се. Той говореше сериозно. Не я обичаше. И нямаше да се ожени за нея.
След като осъзна крайната решителност на отказа му, всичко, което Шеба си бе мислила за обвързаността им, се бе срутило. Тя побесня. Тъкмо тогава направи немислимото — постъпка, която никога нямаше да му прости. Тогава тя го помоли да не я изоставя.
Може би той бе единственият човек на света, който можеше да оцени изключителната важност на онова, което тя разрушаваше, когато заплака и падна на колене пред него. Тя потисна гордостта си — онази нейна същина, която я правеше такава, каквато бе.
— Шеба, престани. Трябва да престанеш.
Опита се да я вдигне, но тя го стискаше силно и плачеше с такова отчаяние, тъй опустошително, че той щеше да носи това в сърцето си до гроб. И точно в онзи момент любовта й се превърна в омраза.
Привлечен от шума, Оуен Куест се бе втурнал във фургона и бе видял всичко. Погледна Алекс, кимна му с глава към вратата.
— Излез. Аз ще се заема с това.
Седмица по-късно тя се омъжи за Оуен, почти два пъти по-възрастен от нея, той не можеше да я дари с деца и Алекс бе единственият, който знаеше защо. Той бе наранил самата й същност и тя можеше да се възстанови единствено, ако бе свързана с властен мъж, който би я поставил на пиедестал. След като баща й бе починал, тя се бе обърнала към Оуен.