— Ако си невинна, няма защо да се безпокоиш, нали така?
— Невинна съм!
Алекс хвърли камшика на един стол.
— Тогава няма да имаш нищо против да те претърся.
Погледът й се стрелкаше ту към единия, ту към другия, от хладната решителност в очите им й призля. Независимо какви бяха миналите им отношения, сега те двамата бяха се обединили срещу нея.
Той пристъпи към нея, а тя отстъпи към плота на мивката, мястото, където само преди няколко часа той я бе целунал тъй страстно.
— Не мога да ти позволя това — рече отчаяно тя — Ние изрекохме клетви, Алек. Не им обръщай гръб.
Знаеше, че така изглеждаше в очите му още по-виновна, но браковете се основават на доверието и ако той го разрушеше, то пред тях нямаше да има повече възможности.
— Нека свършим с това.
Тя се придвижи странично покрай плота.
— Няма да допусна да ме докоснеш. Моля те, приеми думата ми! Не съм откраднала парите! Никога през живота си не съм откраднала нищо!
— Престани, Дейзи. Само влошаваш положението си.
Тя обаче нямаше намерение да се предаде. Решен до крайност да постигне целта си, той я притисна до килера.
Тя го гледаше като вцепенена.
— Не го прави — прошепна. — Моля те. Умолявам те.
За миг той спря. Сетне дланите му обхванаха хълбоците й. Докато Шеба гледаше, той ги спусна надолу по бедрата й, сетне нагоре, към корема, гърба, гърдите й, които бе погалил тъй нежно само часове по-рано. Тя затвори погнусена очи, когато ръцете му се плъзнаха между краката й.
— Трябваше да ми повярваш — прошепна тя, когато той свърши.
Той отстъпи крачка назад, в очите му се четеше тревога.
— Щом не са у теб, защо тогава се съпротивляваше?
— Защото исках да ми повярваш. Аз не съм крадла. Погледите им се срещнаха.
Той сякаш понечи да каже нещо, но се намеси Шеба.
— Разполагала е с достатъчно време да се отърве от парите. Защо не претърсиш фургона, а аз ще погледна в пикапа?
Алекс кимна и Шеба излезе. Зъбите на Дейзи затракаха, макар че вечерта бе топла. Независимо какви бяха взаимоотношенията между Алекс и Шеба, бе ясно, че в този момент те си имаха доверие. Нито един от двамата обаче не й вярваше.
Дейзи се отпусна на дивана, обхвана с длани колене, за да спре треперенето си. Не гледаше как Алекс преравя чекмеджетата и претърсва вещите й. Бе я обзело чувството за неизбежност. Вече не помнеше какво означава да държиш живота си в свои ръце. Може би никога не го бе правила. Първо изпълняваше нареденото от майка й, сетне — от баща й. А сега животът й бе в ръцете на този опасен мъж.
Шумоленето на хартия бе последвано от тежко мълчание. Бе забила поглед в износения килим.
— Намери парите, нали?
— На дъното на чантата ти — там, където си ги скрила.
Тя вдигна глава и видя отворената чанта в краката му.
— Някой ги е сложил там. Аз не съм ги крила.
Той мушна парите в джоба си.
— Престани да играеш игрички. Сега си натясно, в ъгъла. Поне намери куража да кажеш истината и да понесеш последствията.
— Не съм откраднала парите. Някой е искал да ме натопи. — За Дейзи бе очевидно, че Шеба стоеше зад всичко това. И Алекс сто на сто го виждаше. — Не съм го направила! Трябва да ми повярваш.
Молбите й секнаха, като видя каменното изражение на лицето му и осъзна, че с нищо не можеше да промени мнението му. С ужасното чувство на примирение тя каза:
— Спирам да се защищавам. Казах истината и не мога да направя нищо повече.
Той отиде до стола срещу нея и седна. Изглеждаше уморен, но не и толкова уморен, колкото се чувстваше.
— Ще повикаш ли полиция?
— Ние се справяме сами с проблемите си.
— Значи си и съдия, и прокурор.
— Така стават работите тук.
Циркът би трябвало да е магическо място, но единственото, което откри тя тук, бе гняв и подозрение. Взря се в него, опитваше се да проникне зад непроницаемата фасада на изражението му.
— Ами ако сбъркаш?
— Не бъркам. Не мога да си го позволя.
Усети ледено предчувствие в уверения му тон. Такова съвършено високомерие бе сигурно предизвестие за нещастието. В гърлото й заседна буца. Бе казала, че повече няма да се защищава, но я обзе силно вълнение. Преглътна с мъка, вторачена в окъсаните грозни пердета, които закриваха прозореца зад него.
— Не съм откраднала двестате долара, Алекс.
Той стана и отиде до вратата.
— Ще се оправяме с последствията утре. Не се опитвай да напуснеш фургона. Ако го направиш, знай, че ще те намеря. Обещавам ти.
Усети ледената нотка в тона му и се запита какво ли наказание щеше да й наложи. Не ще и дума, че щеше да бъде строго.
Той отвори вратата и излезе в нощта. Тя чу рева на тигъра и потрепери.