— Слез тук, мис — рече Дигър. — Денят още не е свършил.
Куцукайки, тя слезе по рампата, без да изпуска от очи младите слонове, които бродеха незавързани на не повече от три метра разстояние.
Дигър ги посочи с ръка.
— Бебетата трябва да се напоят. За да ги подкараш, трябва да използваш ей онази гега.
Той й посочи пръта, дълъг няколко метра, завършващ с кука, сетне отиде при слоновете-бебета, всеки от които тежеше близо тон. С комбинация от команди и подбутвания с пръта, той ги подкара към поцинкован резервоар, пълен с вода. Дейзи стоеше колкото е възможно по-далеч, сърцето й щеше да се пръсне от страх.
Той се извърна да я погледне.
— Отсега нататък ти ще я вършиш тая работа.
Тя предпазливо пристъпи напред, казваше си, че въпреки размерите им, животните бяха все пак бебета. Поне не бяха гадни малки кученца.
Видя как някои пиеха направо с уста, докато други сърбаха първо с хоботите си, които сетне пъхаха в уста. Дигър забеляза как се боеше да приближи.
— Нали не се страхувате от тях, мис?
— Наричай ме Дейзи.
— Никога не бива да покажеш на животното, че се страхуваш от него.
— Всички все това ми говорят.
— Трябва да им покажеш кой е шефът. Да им покажеш, че ти командваш.
Той плесна едно от животните, за да го отмести и да направи място за другите. От нейната гледна точка на пейките, тя намери слончетата за симпатични с клепналите им уши, с дълги, извити клепки, със сериозните им изражения, но въпреки това я плашеха до смърт.
Забеляза, че Нико Мартин бе при възрастните животни — мъжкарите, напомни си тя, макар и да й бяха казали, че до едно са женски. Потрепери, когато видя как ръчна един от слоновете с шоковия прът. Може и да не обичаше животните, но нещо в нея въстана от негодувание и отвращение. Слоновете не бяха избрали да живеят в цирка и тя не смяташе, че трябва да бъдат мъчени, само защото не спазват правилата, наложени им от хората, особено когато тези правила влизаха в противоречие с инстинктите на вида им.
— Трябва да помогна на Нико да подготви слоновете за парада — рече Дигър. — А ти откарай слончетата до коневръза им. Ще ти помогна да ги вържем след малко.
— О, не! Не, не мисля, че бих могла да…
— Ей онзи там е Пудинг. Другият е Тейтър. В края е Пебълс, а онзи там е Бам-бам. За по-кратко го наричаме Бам. И внимавай.
Той хвърли гегата към Дейзи и замина.
Дейзи погледна слисана пръта в ръката си, а сетне и слоновете. Бам отвори уста — или да се прозее, или да я глътне, — не бе наясно кое от двете възнамеряваше да направи, затова тя отскочи назад. Два от слоновете потопиха хоботи във водата.
Е, сега вече ще се откажа, помисли си тя. Успя да изчисти оня фургон, но да приближи още към слонове те бе извън възможностите й. Беше достигнала абсолютната граница на онова, което би могла да стори.
Видя, че Алекс я наблюдава отдалеко, чакаше досущ като лешояд, който да налети върху непотребния и труп и да я захвърли след това.
Тя потрепери и пристъпи неуверено към слончетата.
— Ъ-ъ-ъ, хайде, приятелчета.
И с неуверено движение посочи с пръта към коневръза.
Бам, а може би беше Пебълс, вдигна глава и й се присмя.
Тя направи още една неуверена крачка напред.
— Моля ви, не ми правете бели. И без това бе ужасен ден.
Тейтър вдигна хобот от водата и обърна глава към нея. И без изобщо да се усети, в следващия миг тя получи солиден душ върху лицето.
— Ох! — ахна тя и отскочи назад. Тейтър тежко-тежко пристъпи встрани, но не се насочи към коневръза, а към фургоните. — Върни се! — извика тя, докато още бършеше водата от лицето си. — Не го прави! Моля те!
Нико се втурна към тях, държеше дълъг метален прът с връх във формата на буквата U. Мушна с него Тейтър, като избра място зад ухото му. Слонът издаде силен рев на болка, потрепери от ужас и моментално се насочи към коневръза. Другите безмълвно го последваха. Дейзи погледна животните, а сетне и Нико.
— Какво му направи?
Той прехвърли пръта от лявата в дясната си ръка отметна дългата си сиворуса коса от лицето си.
— Това е нова работа. Шокова палка. Използвам я само когато се наложи, но животните знаят, че ще ги мушна, ако не се държат както трябва.
Тя го изгледа с отвращение.
— Значи ги третирате с електрошок? Не е ли прекалено брутално?
— С животните не бива да има сантименти. Аз ги обичам, но не се правя на глупак с тях. Те трябва да знаят кой е шефът, иначе ще пострадат хора.
— Няма да ме бива в тая работа, Нико. Всички знаят, че се боя от животни, но изглежда никой не ще и да чуе.