Подскочи, когато пронизителен писък процепи въздуха. Вдигна глава и забеляза Франки до един от фургоните, държеше Джил за ръката. Сочеше я с пръст и пищеше. Джил го вдигна и без да пророни и дума забърза нанякъде.
На Дейзи й призля. Знакът бе от ясен по-ясен. Бе обявена за отлъчена.
Продължи да върви безцелно и накрая се озова до палатката на менажерията. Страничното й платно бе вдигнато и всички животни изглежда бяха вътре, с изключение на Синджун, чиято клетка още седеше на слънцето. Животното наостри уши, като я видя да приближава и я изгледа презрително. Предишната вечер бе тъмно, за да види състоянието на клетката му, но сега забеляза, че бе мръсна. Знаеше, че Дигър би трябвало да се грижи и за менажерията, но тя бе на доста по-задно място в списъка от задачите му.
И отново погледът й срещна погледа на тигъра, и отново не можеше да откъсне очи от него. Предишната нощ козината на тигъра сякаш блестеше на светлината на прожекторите, но сега изглеждаше унила и болнава. Взираше се в загадъчните златисти ириси и докато секундите течаха неумолимо една подир друга, усети как й става непоносимо топло.
Потта се стичаше под мишниците й, изпълваше трапчинката под шията й. Лицето й пламна, гърдите й бяха мокри. Никога не й е било толкова топло. Искаше й се да разкъса дрехите си и да скочи във вир с ледена вода. Направо гореше, но без да знае как, разбра, че топлината не идеше от самата нея, а от тигъра.
— А, ето къде си била.
Извърна глава и видя приближаващия Алекс. Той я огледа от глава до пети и под погледа на студените му, безразлични очи тя усети как тялото й се смръзва.
— Имаш малко време преди да се подготвиш за парада — рече той. — Защо не се измиеш и да не хапнем нещо?
— Парада ли?
— Казах ти, че това е част от работата ти.
— Но не и тази вечер. Не мога тази вечер. Погледни ме само!
Алекс я погледна и едва не се смили. Порядъчността изискваше да я остави на мира. Беше побледняла от изтощение и бе неузнаваемо мръсна. Единственият остатък от козметика по лицето й бе петно стар грим под очите й. Меките й устни се бяха отпуснали в ъгълчетата си, струваше му се, че едва ли бе виждал някой, който да е определено на края на силите си.
В същото време с неохота усети как у него пламна и искрица възхищение от самия факт, че бе още на крака. Спомни си как го бе заплашила с лопатата с тор и знаеше какъв кураж се изискваше от нея да го стори. Днес го бе изненадала. За съжаление, малкият й бунт само отлагаше неизбежното.
Защо не се предаде? Не знаеше къде бе намерила този извор на вътрешни сили, които й позволиха да из държи дотук, но той нямаше да я поддържа вечно, а и Алекс не желаеше да я измъчва. Той се пребори с мекушавостта си, която го подтикваше да се смили, знаеше че това по-скоро идеше да е жестокост, отколкото доброта. Колкото по-силно я притисне сега, толкова по-бързо ще съзре тя истината.
Подкрепи решителността си, като си напомни, че бе крадла и независимо от обстоятелствата, това не бе нещо, което можеше да прости.
— Първото представление е в шест. Ще излезеш със слоновете.
— Но…
Забеляза драскотината на ръката й и я взе да я разгледа.
— Кога за последен път са ти били инжекция против тетанус?
Тя го погледна с невиждащи очи.
— Против тетанус. Против инфекция.
Тя премигна, изглеждаше толкова изтощена, че трябваше да се пребори с желанието си да я грабне и да я отнесе във фургона. Не искаше да мисли за това как ще държи това малко, меко телце в ръцете си. Ако не бе откраднала парите, щеше да прекара нощта в леглото му, но след всичко случило се, той бе толкова бесен, че не можеше да си позволи дори да я докосне. Не искаше да я докосне.
— Кога за последен път са ти били инжекция против тетанус? — попита той още по-настойчиво.
Тя погледна издрасканата си ръка.
— Миналата година. Порязах се, докато плавахме с яхтата на Бифи Брогенхаус.
Господи! Как можа да се ожени за жена, която познава някакъв тип с име като Бифи Брогенхаус? Майната й!
— Сложи си някакво антисептично лекарство — сопна й се той. — И се приготви за представлението, инак ще чистиш и фургона на конете.
Тръгна си, лицето му бе още по-намръщено. Винаги се бе гордял с чувството си за справедливост, но тя го караше да се чувства като долнопробен кавгаджия. Записа й още една черна точка.
Дейзи изкара и представлението, бе толкова изтощена, че притеснението й да излезе в онзи оскъден червен костюм бе изцяло притъпено. Макар Алекс да й каза да излезе със слоновете, тя остана доста назад от тях и изглеждаше по-скоро като участничка в трупата на Летящите Толея.
Потрябва й цяла вечност да се измие, а подпухналите й ръце протестираха при всяка стъпка от този процес. Изми косата си с шампоан, изсуши я, гримира се, следвайки указанията на Алекс да сложи по-ярък грим. Между двете представления заспа във фургона със сандвич с фъстъчено масло в ръка. Ако не я бе разбудил, щеше да пропусне парада.