След последното представление Нико я засече на изхода.
— Помогни на Дигър да прибере слончетата във фургона.
Дигър не изглеждаше да се нуждае от някаква помощ, но това очевидно бе част от работата й и тя не искаше Алекс да й навира в лицето поредния й провал.
— Съмнявам се, че ще съм много от полза — рече тя.
— Те трябва да свикват с теб — това е целта.
Облече синята хавлия на Алекс. И макар да нави ръкавите, тя пак й бе много голяма, ала така поне запазваше известно благоприличие.
Слончетата тъкмо излизаха и тя предпазливо наближи Дигър.
— Нямаш нужда от помощ, нали?
— Защо само не повървиш с тях, мис. Те още се плашат от теб.
Тя с неохота пое подир Дигър, на няколко метра от слоновете. Не й бе трудно да разпознае Тейтър, той бе най-малкият от квартета, и като си спомни как я бе тръшнал, тя го погледна със страх, докато той тичаше в тръс, стиснал опашката на Пудинг с хобота си. Когато стигнаха коневръза, Дигър започна да ги връзва.
— Ела тук, Бам. Гледай сега, мис, че да видиш как става.
Беше толкова унесена да наблюдава какво прави Бам, че не разбра, че Тейтър се бе промъкнал зад нея докато не усети нещо влажно да я погъделичква по врата, току над яката на халата. Изписка и отскочи от протегнатия хобот на слончето.
То я изгледа с инатливо пламъче в окото, пристъпи и отново протегна хобот. Парализирана от страх, тя само гледаше как двете извиващи се ноздри приближават лицето й.
— Д-д-д-о-бър, Тейтър. Добро слонче.
Нададе изплашен писък, когато Тейтър зарови хобот в шията й и халатът й се разтвори.
— Дигър… — изписка тя.
Дигър вдигна глава и разбра какво се бе случило.
— Сложила ли си парфюм?
Тя преглътна и ужасена кимна. Със самия връх на хобота си слончето нежно я докосна зад ухото.
— Тейтър е луд по женски парфюми.
— Какво — рече останала без дъх тя, — какво трябва да направя?
Дигър я погледна неразбиращо.
— В какъв смисъл?
— Ами, за Т-т-т-ейтър?
— Не знам, мис. Какво искаш да направиш?
Чу дрезгав смях.
— Може би й се иска да припадне. Нали така, Дейзи?
Зад гърба й се появи Алекс и тя се опита да събере поне мъничко кураж.
— Не, не съвсем.
— Сигурно си си сложила парфюм.
Той посегна и погали Пудинг. Междувременно Тейтър изсумтя радостно и хоботът му зашари около яката на халата на Дейзи задуши шията й.
— Н-н-н-икой не ми каза да не го правя.
За неин ужас, хоботът на слончето се спусна по-надолу, към червените пламъци от пайети на бодито й. Спомни си, че се бе пръснала с парфюм между гърдите.
— Алекс… — тя отправи умоляващо взор към него. — Той ще… Готви се да докосне… — Хоботът на Тейтър достигна целта си. — … гърдите ми! — изпищя тя.
— Мисля, че си права. — Той небрежно потупа слончето по хобота и го отмести. — Достатъчно, приятелче. Навлизаш в моя територия.
Тя бе толкова слисана от думите му, че не забеляза как Тейтър се оттегли.
Дигър се изкиска и кимна към слончето.
— Комай Тейтър се е влюбил.
— Боя се, че е така — отвърна Алекс.
— В мен ли? — Тя погледна с невяра двамината мъже.
— Нима смяташ, че гледа някоя друга? — попита Алекс.
Ами да, слончето я гледаше с нега.
— Но той ме мрази. Този следобед ме удари и ме събори.
— Този следобед не си била парфюмирана.
Дигър се надигна, ставите му изпукаха и пое към слончето.
— Ела, приятелче. Гаджето ти не се интересува от тая работа.
Докато Дигър го отвеждаше, Тейтър я погледна през рамо — наистина приличаше на влюбен до уши юноша. Дейзи се разкъсваше между ужаса и отлитащото чувство на благодарност, че поне едно същество в този ужасен цирк я харесва.
Тази вечер тя заспа веднага, щом главата й докосна възглавницата. В просъница разбра, че Алекс се прибра във фургона няколко часа по-късно и докато отново заспиваше, усети, че придърпва завивките върху раменете й.
9.
На следващия ден Дейзи се появи накуцвайки на рампата в десет сутринта. Всяко мускулче на краката й протестираше бурно дори само като вървеше, а ръцете си чувстваше така, сякаш я бяха разпъвали на машина за изтезания.
— Извинявай, Дигър. Заспала съм в пикапа.
Въпреки изтощението си предишната вечер, някъде около три часа я събуди сън, в който двамата с Алекс се носеха с розова лодка в старовремски тунел на любовта. Алекс я бе целунал, лицето му бе самата нежност, а тя сякаш се топеше в лодката, във водата, в тялото му. Изживяването я събуди и лежа до зазоряване, замислена за болезнения контраст между красивия сън и реалността на брака й.