Когато пристигнаха на новото място в Хай пойнт, Северна Каролина, фургонът със слоновете още не бе дошъл и тя остана в пикапа да подремне. Два часа по-късно се събуди със схванат врат и главоболие.
Изкачи рампата и видя, че Дигър почти бе приключил с почистването на фургона. Чувството й на облекчение се примеси с бодването на чувството за вина. Това бе нейна работа.
— Ще довърша вместо теб.
— Повечето свърши.
Тонът му бе на човек, който отдавна е свикнал с несгодите и обидите на живота.
— Извинявай. Повече няма да се повтори.
Той изсумтя и й каза, че ще изчака да види дали наистина ще стане така.
От високата си гледна точка на рампата можеше добре да огледа новата площадка, разположена между пицерия от веригата Пица хът и бензиностанция. Алекс й бе казал, че повечето от изпълнителите предпочитали гладката повърхност на някой паркинг, но това означаваше, че после дупките за пилоните трябваше да бъдат запълвани и асфалтирани.
Чуваше се грохотът на пилотонабивачната машина, Дейзи погледна към задната част на площадката и видя Хедър да седи в шезлонг пред фургона си, а застаналата зад нея Шеба й сплиташе плитка. Предишния ден забеляза, че Шеба помагаше на Хедър в гимнастическите й упражнения. Видя също собственичката на цирка да кърпи един от работниците и да се опитва да утеши един шестгодишен участник в трупата на Лискомбови след падането му. Шеба Куест бе изпълнена с противоречия: зла вещица с Дейзи, истинска майчица за останалите.
Сепна я радостно тръбене, тя сведе поглед към Тейтър, който бе застанал в основата на рампата и я гледаше с обожание с очите със смешновати, извити мигли.
Дигър изкряка:
— Приятелят ти е дошъл да те види.
— Ще се разочарова. Не съм се парфюмирала.
— Май ще трябва сам да се увери в това. Отведи го при останалите. Трябва да се напоят. — Кимна с глава. — Прътът е ей там.
Тя изгледа с отвращение пръта, облегнат на фургона. Долу Тейтър нададе ново тръбене и започна да се върти на място, досущ както го правеше на арената. След това спря, вдигна единия си крак, сетне — другия в бебешкия си степ-танц. Може би грешеше, но той май изпълняваше това за нея.
— И какво да правя с теб, Тейтър? Не разбираш ли, че ме плашиш до смърт?
Събра кураж и предпазливо слезе по рампата, бръкна в джоба си и внимателно извади увехналия морков, който бе намерила в хладилника и бе взела за всеки случай. С надеждата, че той ще я последва, ако знае, че държи храна, тя протегна ръка.
Той издаде хобота си напред, нежно я подуши и по-гъделичка по ръката. Тя отстъпи, използвайки моркова като примамка, за да го откара при другите. Той го грабна от ръката й, отнесе го до устата си и морковът изчезна.
С опасение изгледа как хоботът му отново се протяга към нея.
— Н-н-яма повече за ядене.
Но той не търсеше храна; търсеше парфюма й. Завря хобот в деколтето на тениската й, дирейки миризмата, която обичаше.
— И-и-звинявай, приятел. Аз…
Шляп! С трагичен рев, почувствалият се предаден Тейтър я перна с хобот и я събори на асфалта. Тя изписка. В същото време вдигна глава и извести света за предателството. Нямаше парфюм!
— Дейзи, добре ли си? — Алекс се появи сякаш отникъде и клекна до нея.
— Нищо ми няма. — Потрепери от болката в бедрото.
— По дяволите! Не бива да позволяваш на едно животно да постъпва така с теб. Шеба ми каза, че те съборил и вчера.
Естествено, Шеба не би могла да се въздържи и да не пусне клюката, помисли си Дейзи, докато се опитваше да премести центъра на тежестта си.
С периферното си зрение зърна Нико да приближава към тях.
— Аз ще се заема с тая работа.
Тя ахна, когато той взе шоковия прът.
— Не! Не го удряй! Вината бе моя. Аз… Пренебрегвайки болката, тя се изправи с мъка на крака и скочи да застане между Нико и Тейтър, но закъсня.
Ужасена видя как Нико убоде слончето в нежното място зад ухото. Тейтър нададе рев и отстъпи. Нико го последва, вдигнал пръта за втори удар.
— Достатъчно, Нико.
Тя не чу тихите думи на Алекс, защото вече се бе хвърлила върху гърба на Нико.
— Не го удряй пак!
И с вик на негодувание тя се спусна към пръта.
Слисаният Нико се олюля, сетне възстанови равновесието си и се обърна. След като пусна рамото му, тя усети, че ще падне — за втори път този ден, — но почувства как Алекс я подхваща под мишниците.
— Хайде по-кротко.
Дотича Шеба.
— За Бога, Алекс, тук има вестникари!
След като я пусна, Дейзи се стегна в очакване да я навикат. Но вместо това, Алекс се обърна към Нико.