— Не това имам предвид и ти го знаеш. Имам предвид допълнителните й тренировки под твое ръководство.
— Е, и какво?
— Не искам да й вдъхваш излишни надежди. Знаеш, че не притежава качествата на една прилична изпълнителка.
— Кой го казва? Ти не си й дал истинска възможност.
— Да не ме будалкаш? Работя с нея откак е дошла тук и все още е наникъде.
— Нима е чудно?
— Какво искаше да кажеш с това?
— Исках да кажа, че може и да си много добър изпълнител, но си калпав треньор.
— Как ли не! Аз съм страхотен учител. — Той мушна показалец в гърдите си. — Научил съм синовете си на всичко, което знаят.
— Мат и Роб са твърдоглавци като теб. Едно е да обучиш две буйни момчета, но съвсем друго е да работиш с чувствително младо момиче. Как може да научи нещо, след като непрекъснато й навикваш?
— Какво, по дяволите, знаеш ти за чувствителните млади момичета? Доколкото ми е известно, още с раждането си си засукала арсеник от майка си.
— Много смешно.
— Само се опитай да ми кажеш, че твоят старец те е глезил, когато те е учил да правиш тройното салто.
— Нямаше нужда да ме глези. Знаех, че ме обича.
Устните му се свиха и се превърнаха във войнствена чертичка.
— Да не искаш да кажеш, че не обичам дъщеря си?
Тя стовари ръце върху хълбоците си.
— Глупав смотаняк! Не ти ли е минавало през главата, че сега за Хедър е по-важно да бъдеш баща, отколкото треньор? Ако не престанеш да я гониш толкова, тя ще се справя по-добре.
— Я глей ти, пред очите ми изведнъж се появява някаква си шибана даскалица.
— Мери си приказките!
— Намери се кой да ми го каже! Предупреждавам те, Шеба, не се заигравай с Хедър. И без това животът й не е лесен, та да я настройваш срещу мен.
Той рязко се извърна и тръгна — самата враждебност.
Тя отключи вратата на Червения фургон и влезе. Отношенията й с Брейди бяха тръгнал на зле още от началото, но между двамата винаги съществуваше сексуалното излъчване, което я държеше нащрек. Жестокият й опит я бе научил да бъде предпазлива с мъжете, които подбираше да бъдат нейни любовници, а в деня, в който се омъжи за Оуен Куест, си бе дала дума никога повече да не ляга с мъж, когото не може да държи под контрола си. По въпроса за мъжете бе изживяла доста саморазрушителни мигове, а на два пъти едва не се съсипа: първо с Карлос Мендес, а сетне — още по-жестоко с Алекс Марков.
Тя бе накарала Карлос Мендес да си плати за стореното, а сега си помисли, че и Алекс също си бе получил наказанието. Отиде до прозореца и видя Дейзи Марков да се бори с купа сено. Шеба почти я съжали — ако бе някоя друга, сигурно щеше да я съжали искрено, — но Дейзи бе инструментът, с който да накаже Алекс. Колкото и да е унизително това за него.
Тя сигурно бе бременна; нямаше друга причина той да се ожени за толкова безполезна жена. Но колкото и да ненавиждаше Алекс, за Шеба циркът означаваше всичко на света и й се струваше обидно кръвта на Маркови — една от най-прочутите циркови фамилии в света, — да се смеси с тази на онази недоразвита малка крадла. Всеки път като я погледнеше, Шеба се питаше как ли би могла да държи главата си изправена, ако истината за Дейзи не бе излязла наяве.
По-късно Дейзи нямаше да може да си спомни как бе издържала следващите десетина дни, докато циркът лъкатушеше из Северна Каролина и сетне пресече границата на Вирджиния. През деня тя и Алекс бяха заедно само в пикапа по време на преход, а когато благоволяваше да я заговори, тя имаше чувството, че я подлагат на студен душ. Дори не се и хранеха заедно. Алекс обикновено отваряше някаква консерва, докато тя бе в банята да се подготви за представлението, оставяше й чиния с ядене, докато се обличаше. Никога не я попита какво би искала да хапне, нито пък предложи тя да приготви вечеря за двама им; а и не й оставаха сили за готвене.
Понякога й се струваше, че страстната им целувка бе един сън. Вече не се и докосваха, освен в онези случай, когато заспиваше в пикапа и се събуждаше сгушена в него. Когато това станеше, тя рязко се отдръпваше колкото да усети, че сексуалната енергия пулсираше по между им, почти осезаема като ветреца, който нахлуваше през отворените прозорци на пикапа.
А може пък да си я бе въобразила. Може би изобщо не му харесваше. Как би могъл да харесва някоя с ръце, потънали в пришки, с обелен от слънцето нос, изранени лакти и с непрекъснато мръсни дрехи? По някое време през изминалата седмица тя дори престана да се гримира до самото си излизане на арената. През деня прибираше косата си на конска опашка, непокорни кичури избягваха от ластичето и се спускаха по врата и бузите й. За две седмици установилите се дотогава нейни жизнени навици бяха напълно разрушени. Тя дори не можеше да се познае, като се погледнеше в огледалото.