Не всички животни бяха вкарани в палатката. Някои от тях бяха оставени в малкото оградено пространство между менажерията и шапитото. Дръгливата камила Честър бе вързана недалеч, заедно с Лолипоп, бялата лама с влажни очи. Голямо парче найлон със следи от плесен по него им осигуряваше известна сянка, но нищо не предпазваше Синджун от палещото слънце, което нахлуваше през железните решетки. Досущ като нея, Синджун сякаш бе нарочен за мъчение.
Той я изгледа с някакво примесено с тъга примирение, дори не си направи труда да наостри уши. Зад него ламата издаде странен кудкудякащ звук, докато камилата най-прилежно не й обърна внимание. Горещината от асфалта проникваше през гуменките й и гореше краката й. Потта се стичаше между гърдите й. Очите на Синджун сякаш прогаряха душата й.
Топло. Толкова ми е топло.
Мразеше това място, където животните бяха затворени в клетки, за да ги зяпат хората. Кудкудякането на ламата проехтя в ушите й. Главата я болеше, а от миризмата на плесента от найлона й се повдигна. Направи неволна стъпка назад, искаше да се махне от слънцето, от тези тъжни животни и от жегата. Една от гуменките й цопна в локва вода. Погледна и видя фланеца на шланга, по който течеше водата към коритата за поене на животните.
Без изобщо да се замисли какво прави, тя изтича; покрай него, докато не стигна до бронзовия накрайник, от които водата течеше в коритата Взе го и завъртя крана, за да спре водата. Накрайникът бе студен в ръцете й и прокапваше.
Присви очи, когато излезе отново на ярката светлина, и усети как погледът на Синджун сякаш прогаря и без това топящата й се кожа.
Топло. Толкова ми е топло.
Тя погледна капещия накрайник — тъй хладен в ръцете й. Рязко врътна крана, вдигна шланга и насочи: хладната струя право към клетката на тигъра.
Да!
Веднага почувства как тялото й се облива от вълна на облекчение.
— Ей! — Дигър се затича към нея, бързаше толкова, колкото можеха да му позволят поразените от артрит колене. — Престани, мис! Престани веднага, чува ли?
Тигърът оголи зъби към него. Тя се завъртя и насочи струята студена вода към старика, намокри мръсната му риза.
— Стой настрани!
Той се спря и отстъпи.
— Какво правиш? Ще я убиеш тая котка! Котките не обичат да ги мокрят.
Тя обърна отново водата към тигъра и усети как облекчението се просмуква до самите й кости, сякаш обливаше собственото си тяло.
— Тази обича.
— Престани ти казвам! Не бива да го правиш.
— На Синджун му харесва. Погледни го, Дигър. Ами да, вместо да се отдръпне от водата, тигърът се протягаше, обръщаше тялото си под студения душ.
Докато обливаше тигъра, й се прииска да каже на Дигър, че това не би било необходимо, ако се грижеше по-добре за животните, но знаеше, че и той е преуморен, затова и замълча.
— Дай ми го!
Нико приближи зад гърба й и посегна да избие шланга от ръката й. Но Нико Мартин й бе дошъл до гуша и тя не го пусна.
Водата струеше. Тя ахна, когато пое цялата сила на струята в лицето си, но не отпусна хватката си.
Той й бе извил ръката.
— Престани, Дейзи! Дай ми шланга.
Влудяващият рев на Синджун процепи тежкия следобеден въздух и удави всички останали звуци. Клетката потрепери, когато тежкото му тяло се стовари върху решетката, сякаш се опитваше да достигне Нико и да я защити. Слисан, дресьорът пусна ръката й и се обърна към източника на смразяващите звуци.
Синджун бе свил уши, ръмжеше и съскаше срещу него. Дейзи освободи шланга.
— Проклет, побъркан тигър — промърмори Нико. — Би трябвало отдавна някой да го застреля.
Дейзи насочи струята отново към клетката. Водена по-скоро от самохвалство, отколкото от убеденост, тя рече:
— Не му харесва, когато ми се пречкаш.
— Погледни, Нико — рече Дигър. — На този кучи син водата му харесва.
— Какво става тук?
Всички се обърнаха към приближаващия Алекс. Дейзи избърса очи с мръсния си ръкав, без да спира да облива клетката на тигъра.
— Дейзи реши да пусне на Синджун един душ — рече Нико.
— Дейзи ли е решила? — Алекс я изгледа с неразгадаемите си руски очи.
— На Синджун му бе горещо — обясни уморено тя. — Искаше да го поразхладя.
— Той ли ти го каза?
Бе прекалено изтощена, за да отвърне. Освен това, как би могла да обясни, че Синджун наистина й го бе казал? Тя самата не разбираше мистичната връзка, която изглежда бе установила с тигъра.
Насочи струята към купчината нечистотии, която се бе сбрала в дъното на клетката.
— Тези клетки са мръсни. Трябва да се почистват по-често.
Дигър веднага се засегна.
— Не мога да свърша всичко сам. Щом мислиш, че са толкоз зле, може би сама ще ги почистиш.