— Искаш ли да ти направя сандвич? — Тонът й бе много по-ведър, отколкото през последните дни. — Заспала съм преди да хапна и сега съм гладна.
Халатът му се разтвори и разкри извивката на гръдта й под огнените пламъци на костюма й. Той извърна поглед и вместо да благодари за предложението й, се сопна:
— Ако Шеба те види да се търкаляш с някой от костюмите й, ще ти се наложи да се криеш.
— Тогава ще внимавам да не ме види.
Новият дух в тона й повдигна и неговото настроение.
— Май не бива да очаквам да научиш всичко изведнъж.
Тя се обърна, но онова, което възнамеряваше да каже, сякаш застина на устните й. Погледът й пробяга надолу по гърдите му към жълтата хавлиена кърпа, защипана на кръста му.
Искаше му се да й изкрещи да не го гледа по такъв начин, освен ако не иска да свърши по гръб. И без това отслабеният му самоконтрол падна още една степен надолу.
— Искаш ли си… ъ-ъ-ъ… хавлията? — попита тя.
Той кимна.
Тя дръпна колана й, съблече я и му я подаде. Той я остави да падне на пода. Изгледа го въпросително.
— Нали каза, че я искаш?
— Исках да я съблечеш.
Тя облиза устни и той видя, че търсеше някакъв отговор. И макар непрекъснато да се наричаше с най-обидни думи, той знаеше, че не би могъл да остане още една нощ настрани от нея.
— Не съм много сигурна какво искаше да кажеш с това — рече колебливо тя.
— Исках да кажа, че май не мога повече да издържам без да те пипна.
— Боях се, че е тъкмо това. — Тя пое дълбоко дъх и вдигна брадичка. — Съжалявам, но реших, че не мога да го направя с теб. Няма да е правилно.
— Кой го каза?
— Защото няма да е свещенодействие. Аз ценя високо любенето. И това не е нещо, което бих могла да направя с всекиго.
— Радвам се да го чуя.
Воден от сила, на която не можеше да противостои, той отиде до нея.
Тя се отдръпна към тезгяхчето, но не извърна поглед.
— Не мога да го направя ей така.
— Предполагам, това означава, че не бива да се безпокоя, че ще хвана някоя от онези предавани по сексуален път болести, които спомена на сервитьорката преди две седмици.
— Разбира се, че не!
— Добре. Не се безпокой и за мен. Чист съм като вода ненапита.
— Много мило от твоя страна, но…
— Някой казвал ли ти е, че говориш прекалено много?
Той подпря длани на плота зад нея, затвори я в капан.
— Трябва да поговорим за това. Важно е. То е…
— Това, което трябва да направим, е да престанем да говорим. — Обхвана с ръце кръста й. — Играхме си твърде дълго на котка и мишка, ангелско лице. Не мислиш ли, че е време да предприемем нещо по-сериозно?
Обгърна го облак от парфюма й и само усили мъчението му. Сведе поглед към тялото й, тъй примамливо подчертано от костюма й с пайети, тихото й дишане разроши космите на гърдите му.
— Как… как можеш само да си помислиш за нещо такова с човек, когото не уважаваш?
Той затвори очи, наведе се и бръсна с устни шията й.
— Защо не ме оставиш аз да се безпокоя за това?
— Ти мислиш, че съм крадла.
— Нека речем, че малко-малко ми е преминало.
Тя вдигна лице към него и той отново усети острото бодване на чувството за вина, когато виолетовите й очи се озариха от радост, а меката й, глупава устица се изви доволна.
— Значи ми вярваш! Знаеш, че не съм откраднала парите!
Не бе казал такова нещо. Просто вече не бе толкова ядосан. И макар да не можеше да й прости стореното, знаеше, че е отчаяна и повече не искаше да влиза ролята на палач.
— Вярвам, че си адски секси! — Прокара палец по долната й устна и усети колко е влажна. — Вземаш ли противозачатъчни или аз да се погрижа?
В очите й блесна яростно пламъче.
— Вземам хапчета, но…
— Това е добре. Наведе глава й покри устните й със своите. Те потрепнаха. Господи, колко бе мила! Сигурно бе хапнал някоя слива от кесията на плота, защото усети аромата на плода в дъха й.
Устните й се разтвориха леко, но движението й бе толкова колебливо, сякаш още не можеше да се реши. Той намери в неохотния й, несигурен отговор нещо безкрайно вълнуващо. В същото време знаеше, че няма да й даде повече време за размисъл и я привлече към себе си.
Отвън, извън малкия свят на фургона, зачукаха първите капки дъжд, потропваха лекичко по металната черупка. Звукът бе успокояващ, хипнотичен. Ромоленето на дъжда сякаш ги изолираше, отделяше ги от всички останали във Вселената и им даваше уединение.
Дейзи въздъхна, почувствала целувката на Алекс — нежна, търпелива. Иконката се докосна до нея, а когато върхът на езика му близна чувствителната вътрешна страна на долната й устна, се почувства така, сякаш в кръвта й се вля горещ мед. В този миг всичките й принципи се изпариха, всички намерения да му противостои изчезнаха. Още от началото бе желала това, а сега вече не можеше да противостои на силата, която я привличаше към него.